— Ще те даря с други деца, любима. Ако не греша, въпреки че ти се стараеш да го скриеш от мен, вече си прихванала моето семе. Ще го отречеш ли? — попита той пребледнялата жена. — Сега, когато мога да направя своя избор, мисля, че не бих искал синът ми да се роди като копеле.
— А какво щеше да направиш, Джаспър, ако Арабела не беше похитена от шотландеца? — попита го тя. — Детето щеше да се роди и нямаше да носи ничие име, а ти нямаше да имаш избор. Защо сега, когато дъщеря ми я няма, ти изведнъж стана много загрижен за мен и за него?
— Ако бебето беше момче, аз щях да го призная, въпреки че то нямаше да има право да наследи „Грейфеър“, ако и Арабела ме дареше със синове. Сега този въпрос не стои пред мен. Ти ще се омъжиш за мен още днес, Роуина, за да мога да предявя правата си над „Грейфеър“.
— Няма да го направя! — извика гневно тя, като изненада и самата себе си с тази проява на характер.
— Ще се омъжиш за мен! — изрева страшно той и се обърна към свещеника. — Отче Анселм, ще ме ожените за тази дама още сега. Забийте камбаните и извършете брачната церемония.
— Сине мой! — Свещеникът беше шокиран и изпитваше най-различни забранени от църквата чувства, едно, от които беше силен гняв. — Не можете да постъпите така. Това е неморално.
Сър Джаспър Кийн се усмихна с най-завладяващата си усмивка.
— Настоявам, отче Анселм, да изпълните дълга си. Кралят иска да бъде сигурен, че „Грейфеър“ ще се намира в сигурни ръце и че ще бъде защитена срещу врага. Вече не мога да се оженя за лейди Арабела, нали? Не мога да я последвам без смъртна опасност за живота си, и за какво? Заради отдавна изгубената чест на една шотландска курва, наречена Юфимия Хамилтън? Няма мъж нито от онази, нито от тази страна на границата, който да не знае за ненаситността на Юфимия. Само този граф, който е прекалено зает със собствената си гордост, не е чул хорските приказки. Щом не можах да се оженя за лейди Арабела Грей, трябва, по необходимост, да се оженя за лейди Роуина Грей. Така крепостта ще бъде в ръцете на човек, предан на краля.
— Но какво ще стане с наследницата на „Грейфеър“? — настоя отец Анселм. Очевидно, изпитваше любов и преданост към Арабела, което ядоса Джаспър Кийн, особено след като дочу и тихия шепот на недоволство, който идваше от пейките, където седяха роднините на семейство Грей.
— Ние изгубихме завинаги Арабела Грей — каза сър Джаспър с твърд, спокоен глас, който изпълни всички ъгълчета на църковната зала. — Ако, по някаква случайност, тя се завърне, ще бъде жена, загубила честта си, и аз няма да я приема за моя съпруга. Ние не бяхме дори сгодени, отче, и вие го знаете. Нашият брак беше уреден от краля заради безопасността на крепостта, но никога не е бил официално обявен. А сега, изпълнете брачната церемония, която ще свърже мен и Роуина Грей, или ще изпратя капитана си, Сийгър, да намери свещеник, който ще бъде по-сговорчив. Ако ме принудите да го направя, ще ви изгоня завинаги от „Грейфеър“. Помислете за скандала, а също така помислете за лейди Роуина, която ще роди детето ми, преди годината да си е отишла, добри ми отче.
— Вие не ми оставяте никакъв избор, господарю — отговори с горчивина свещеникът. — Очевидно, вие не сте човекът, за който ви смятах.
Сър Джаспър се изсмя високо и нагло. Смехът му беше неприятен на околните.
— Не ви оставих никакъв избор, така ли? — каза той присмехулно. Обърна се към събралите се гости и им каза: — Дошли сте на сватба и ние ще ви я осигурим с цената на всичко! Започвайте със сватбената церемония, отче. — Той взе твърдо ръката на Роуина в своята, завлече я насила до двете облечени в червено кадифе възглавнички и я накара да коленичи. — Ще бъдем много щастливи, любима — каза той на плачещата тихо жена. После се засмя приглушено, но Роуина не го чу.
Тя си мислеше, че това е крайното наказание за нейната сластолюбивост. Когато Арабела разбере, никога няма да й прости. Беше загубила завинаги дъщеря си. Все едно че не бяха я отвлекли, а я бяха заклали пред очите й. А тя, Роуина, беше обречена на живот в ада със самия дявол през останалата част от живота си. Ами детето, което растеше под сърцето й? Дали ще бъде като баща си? Моля те, Господи, не! По-добре да се роди мъртво!