— Защо, за Бога, бих искала да си отмъстя на сър Джаспър? — попита невинно Арабела, но лъжата като че ли приседна в гърлото й и щеше да я задуши. — Аз го обичам. Той ще ви убие, когато дойде да ме спаси. Но, като се замисля, вие може би сте прав. Аз все пак ще приема гостоприемството ви, защото съм жива и ще дочакам деня, в който вие ще умрете от ръката на сър Джаспър!
За Тевис Стюарт беше невъзможно да сдържи смеха си. Той беше толкова искрен и силен, че отекна далеч зад хълмовете, което ядоса още по-силно неговата пленница. Тя го погледна накриво, докато той се отдаваше на безпричинно според нея веселие.
— Момиче, твоят сър Джаспър няма достатъчно смелост да дойде да те спаси. Няма достатъчно сили и опит, за да ме победи, защото аз въртя много ловко меча. Защо мислиш той отказа да се бие с мен днес? Предполагам, че ще бъдеш моя гостенка известно време.
— Тогава защо ме отвлякохте? — попита го тя.
— Твоят сър Джаспър не ми даде никакъв избор, момиче, но не се страхувай. Мисля, че красивата ти майка ще се обърне с молба към краля, който пък ще отправи молба към нашия крал. В края на краищата, всичко ще свърши добре за теб. Ще трябва да хвана сър Джаспър по друг начин. Ако се омъжиш за него, ще станеш вдовица по-скоро, отколкото майка. Обещавам ти!
— Сър Джаспър ще дойде за мен — каза Арабела с повече увереност, отколкото всъщност изпитваше. — Ще дойде, защото иначе не би могъл да получи „Грейфеър“.
Нямаше защо да казва на графа, че има намерение да отиде при краля и да му разкаже за вероломството на сър Джаспър. Да смъкне маската му, така че кралят да види неговата измяна. Той щеше да й намери друг съпруг, който да й помогне да защити „Грейфеър“, но този път тя щеше да настоява пред краля изборът да бъде неин. Беше се уморила да позволява на мъжете да ръководят целия й живот. Това може би се харесваше на майка й, но не и на нея!
— Значи той не може да вземе наследството ти, без да вземе теб, момиче? — повтори замислено графът. — Може би алчността ще победи здравия разум и той ще тръгне след теб. Кой реши да ви свърже в брак? Твоята майка?
— Не — каза гордо Арабела — Самият крал. Покойната кралица беше моя братовчедка. Мама е била отгледана от граф Уоруик. С кралица Ан бяха като две неразделни сестри.
— Вашият крал е сторил огромно добро на сър Джаспър, момиче. Той ще иска да запази „Грейфеър“, защото сега за него няма друг дом.
— Грешите, господарю — каза Арабела. — Сър Джаспър е господар на „Нортби Хол“, макар сега замъкът да е превърнат в развалини.
— Знам — отговори й графът. — Но той беше толкова неугледен и занемарен, че не си заслужаваше дори да бъде изгорен.
— Вие сте изгорили дома на сър Джаспър? — Тя изпитваше скрита радост от това откритие.
— Да — отговори графът. — Като отговор на това, което той стори със замъка „Калкърин“. Мисля, че постъпих честно.
Арабела замълча. Беше съгласна с него. Беше шокирана толкова, колкото и останалите, от разказа на графа за изнасилването и палежа. Тевис Стюарт нямаше да прекоси границата, за да потърси сър Джаспър Кийн, ако разказаната от него история не беше вярна. Той имаше свидетели в лицето на останалите живи от семейство Хамилтън. Маниерите му, конят му, красивият пръстен на ръката му и почтителността, с която другите се отнасяха към него, бързо увериха Арабела, че Тевис Стюарт е виден благородник. Защо човек с неговото положение би търсил свада със сър Джаспър, ако нямаше основателна причина? Да, той не би постъпил така.
— Ах, момиче, погледни! Ето го и Дънмор — каза графът и посочи с ръка напред, където се виждаше малък замък, разположен върху един хълм. — Ще получиш мускулна треска от дългата и уморителна езда, на която те подложихме днес.
— Дивак! — изръмжа тя. — Нима у вас няма никаква деликатност?
Тя се опитваше да се извърти, за да му зашлеви плесница, но той само се засмя, като умело управляваше коня, който сега вървеше с нещо подобно на танцова стъпка. Това му помагаше да избегне нейните удари.
— Ти си малко, но много избухливо момиче — каза той и отново се засмя. Не беше ни най-малко обиден от нейното поведение. — Може би имаш шотландска жилка, поне така мисля аз. „Грей“ е шотландско, както и английско име, а хората с името Грей, които живеят по границата, са роднини на Стюартови. Може би сме роднини, момиче.
— Бих предпочела да съм роднина на някое магаре, но не и на вас! — отговори му сприхаво тя.
Той пак се засмя, този път тихо.
— Чудя се дали Джаспър Кийн е знаел в какво е бил готов да се забърка, ако се ожени за теб — отбеляза Тевис Стюарт. — Той не е достатъчно мъж, та да се справи с теб, момиче. Да, ти си жена, която той не би могъл да обуздае.