— Да се справи?! Да обуздае?! Говорите така, като че ли жената е някое непокорно животно, което би трябвало да бъде сложено под контрол. Добрата съпруга е другар и помощник на мъжа, макар физическата й сила да е по-малка. Тя не е собственост на мъжа, с която той би могъл да прави каквото си иска! — отговори му остро Арабела.
— Така ли, мадам? — присмя й се той, макар в гласа му да имаше и нежност. — Откъде едно малко английско момиче би могло да има такива смели новаторски идеи? Сигурен съм, че не си чула това от устата на майка си, която ми прилича на жена, страхуваща се и от собствената си сянка. Тези идеи биха звучали много по-приемливо от устата на някой шотландец, отколкото от устата на момиче, което е отраснало от другата страна на границата — заяде се незлобливо той.
— Ти си един голям глупак, макар и да се гордееш, че си шотландец! — изсъска гневно тя. — Какво би могъл да знаеш ти за англичаните? Познанията ти за тях не са дълбоки.
Преди графът да успее да отговори, младият мъж, който по-рано в църквата беше отправил предупреждение към него, се приближи към тях.
— Тевис, защо не заведем момичето при мама и Алис в „Глен Айлийн“? — попита той. — Там тя ще има компания, а двете малки момичета от семейство Хамилтън ще й помагат, докато стане време да я освободим.
— Не, Колин — каза графът. — Дънмор е непревземаем, а аз искам момичето да живее в безопасност. Арабела Грей, това е моят полубрат, отец Колин Флеминг. Ако се страхуваш за девствеността на момичето, Колин, аз ще се погрижа за нея. Никой няма да може да каже, че съм се държал непочтено, защото ти също ще бдиш над нея денонощно. Англичаните биха повярвали в думите на един свещеник, защото за църквата няма граници, нали така, малки братко?
— Вие сте свещеник? — каза Арабела изненадана, като погледна младия мъж, чиято коса беше сплетена на плитка като на останалите. Нищо не го отличаваше от другите гранични жители.
— Да, лейди — отговори тихо той.
— И сте негов брат?
— Да. — Колин Флеминг се усмихна малко накриво, като чу с какъв тон произнесе тя тези думи.
— Защо тогава наметалата ви са от различен кариран плат? — попита Арабела.
— Защото аз съм Флеминг, лейди, докато най-големият ми брат е Стюарт.
— Най-големият брат? Значи сте няколко?
Младият свещеник се засмя. Смехът му беше топъл и искрен.
— Аз съм най-младият. Останалите са Гевин и Доналд Флеминг. Имаме и сестра, която е приблизително на твоите години.
— Значи вие сте родени от втория брак на вашата майка? — Щом щеше да бъде принудена по необходимост да прекара известно време в Шотландия, Арабела трябваше от самото начало да разграничи семействата и връзките, които ги свързваха.
— Ние сме децата от единствения брак на нашата майка, лейди — каза Колин Флеминг, а очите му дяволито светеха. — Бащата на Тевис беше крал Джеймс II, далечен братовчед на майка ни. Стюартови са близко за нас семейство, което много обичаме, както тези от нас, които не са Стюарт, добре знаят.
— Ти си копеле! — Изрече думите, без да се усети.
Графът обаче отново се засмя.
— Но копеле на краля, момиче, което означава много тук, в Шотландия. Стюартови са огромно семейство, и всички членове се обичат нежно, както Колин посочи. Ние си помагаме взаимно и се уважаваме. Когато единственият брат на майка ни умря заедно със законния си наследник, моят баща ме направи наследник на дядо ми по майчина линия. И ето така се сдобих с графско имение и графска титла.
— Значи ти си полубрат на крал Джеймс III — каза Арабела, силно изненадана.
— Да, макар че Джейми е по-голям от мен с някакви си шест години. В отговор на неизречения въпрос, който трепти на устните ти, ще ти кажа, че съм в най-сърдечни отношения с този мой полубрат. Едва си спомням баща си, защото го убиха, преди да навърша три години — каза графът. В гласа му се усещаше сдържан смях. — Майката на Джейми, кралица Мери, е мила и предана жена, която никога не е мислила, че съм неин враг. Винаги е била приятелка на майка ми, която, въпреки че обича много краля, била много объркана, когато разбрала, че ще има дете. Проявила здрав разум и останала далеч от двора. Помолила кралицата за извинение и така си спечелила нейното искрено приятелство.
Като видя колко е шокирана, Колин Флеминг се опита да промени темата на разговора. Беше очевидно, че лейди Арабела не познава живота и че е живяла под крилото на майка си, добре защитена от външни влияния.
— Ще се чувствате удобно в Дънмор, лейди — каза й той. — Замъкът е прекрасен, а нашата майка живее съвсем наблизо.
— Тя няма да има нужда от нейните грижи, малки братко — каза графът, като този път потисна смеха си. — Тя е странно момиче. Мога единствено да кажа, че има горещ темперамент и остър език, нали така, момиче?