— Майко! — Тевис Стюарт целуна красивата дама и се извини. — Наистина забравих. Удаде ми се възможност да уредя онзи въпрос със сър Джаспър Кийн, мъжа, който уби Юфимия, и просто се възползвах от нея.
И той продължи да обяснява на майка си всичко до най-малките подробности. Арабела се опита да огледа дискретно майката на графа, но любопитството, което изпитваше към тази жена, която беше обичала краля и се беше радвала на неговата любов, ясно личеше. Марджъри Стюарт Флеминг беше висока почти метър и осемдесет. Имаше тъмночервена коса и тъмнозелени очи, като тези на сина й. Чертите й бяха прекалено ясно изразени за жена и все пак тя беше много красива. Гласът й беше дълбок, но благозвучен. Имаше красиви ръце, които използваше, за да подсилва значението на думите си. Кожата й беше много бяла, което подчертаваше още повече цвета на косата й. Зад лейди Флеминг се бяха събрали три момичета. Едното приличаше толкова много на нея, че не можеше да бъде друго, освен нейна дъщеря. Колкото до другите две, по-голямото имаше прекрасна кестенява коса и огромни сини очи, а по-малкото — руса коса и същите огромни сини очи. Сигурно бяха сестри. Арабела се изчерви, когато видя, че двете момичета я разглеждат също толкова задълбочено, колкото и тя — тях. Лейди Флеминг обърна очи към Арабела, която незабавно се изправи и направи реверанс. По-възрастната жена се усмихна доволна.
— Ти имаш прекрасни маниери, детето ми — каза тя, после плесна сина си по ръката и му нареди: — Запознай ни както трябва, Тевис!
— Мамо — отговори графът, — може ли да ти представя лейди Арабела Грей. — Следващите му думи бяха предназначени за Арабела. — Момиче, това е моята майка, лейди Марджъри Флеминг.
— Ах, бедно дете — каза почти незабавно лейди Флеминг. — Сигурно си премръзнала до кости от дългото пътуване в такъв мъглив и студен ден без никаква горна дреха. Ела с мен, ще се погрижа да ти приготвят една хубава топла вана. После ще видим дали ще можем да ти намерим нещо по-подходящо, което да облечеш, и ще се погрижим за красивата ти рокля. Гладна ли си?
— Да, мадам — каза Арабела. — А също така съм и жадна. Сватбата трябваше да се състои рано и не съм закусила, цял ден не съм пила вода.
— Не си нито яла, нито пила цял ден?! — Лейди Флеминг беше силно изненадана. — Тевис! Как можа да постъпиш така с това дете! Нима си някакъв звяр? Нима не съм те възпитала в обноски? Колко пъти съм ти казвала, че трябва да уважаваш жените и да се грижиш за техните нужди?
— Милост, мамо! — отговори графът. — Когато прекосих границата тази сутрин, не знаех, че ще се върна с пленница.
Майка му продължи да го гледа навъсено.
— Продължи със запознаването, сине — отговори му тя.
— Лейди Грей, това е моята сестра, Алис Флеминг. — Алис Флеминг направи реверанс на Арабела, която каза:
— Поздравления по случай вашия рожден ден, мис Флеминг.
— Лейди Грей, мис Маргарет Хамилтън и нейната сестра, Мери.
Двете сестри Хамилтън също направиха реверанси на Арабела, която любезно отговори на поздрава им.
— Аз съм малко по-висока от вас, лейди Грей — каза Мег Хамилтън, — но мисля, че моите рокли ще ви стоят добре. Нито една от тях не е така красива като вашата.
Арабела се усмихна срамежливо.
— Това е най-красивата рокля, която някога съм имала — призна тя. — Това е моята сватбена рокля.
— Да, Мег — каза дяволито графът. — Днес лейди Арабела щеше да се омъжи за убиеца на вашата сестра, но за щастие, успя да избяга, макар тя да не вижда нещата по този начин, нали така, момиче?
— Ти наистина си копеле! — извика гневно Арабела. Настана неловка тишина. Най-после графът каза:
— Нима няма кой да каже нещо?
— Какво очакваш да кажат? — сряза го Арабела. — Току-що ме представи на мис Хамилтън като бъдещата невеста на техния смъртен враг. Нима мислиш, че мис Мег и мис Мери не биха обърнали внимание на това? Каквото и да е направила Юфимия Хамилтън, тя е била тяхна сестра и те са я обичали. Още веднъж показваш пред мен липса на деликатност и на усет.
Лейди Флеминг беше готова да се засмее, но, макар и трудно, успя да се въздържи. Атаката на това крехко, но силно духом девойче срещу сина й й подейства ободряващо. Обикновено жените се правеха на глупачки пред Тевис. Досега нито една не беше устояла на титлата му, кралския му произход и красивото му лице.
— О, моля ви, лейди Грей — каза искрено Мег Хамилтън, — не си мислете, че ще държим вас отговорна за онова, което стори сър Джаспър Кийн. Мисля, че мога да говоря от името на цялото семейство, и ви казвам, че няма да постъпим така. Наистина сме много изненадани от вашето появяване тук, но вярваме на графа, когато казва, че за щастие, сте успели да избягате. Сър Джаспър е лош и порочен човек.