Арабела кимна.
— Мъже! — каза тя раздразнено. — Изглежда, те не могат да живеят в мир. Бих искала да бъдем приятелки, Мег. Имам приятелка в „Грейфеър“. Казва се Лона и е дъщеря на Фицуотър. Фицуотър — обясни тя — е капитанът на крепостта. Сър Джаспър наистина ли е изгорил дома ви до основи? Наистина е постъпил зверски жестоко!
Мег кимна.
— Роб заведе всички ни — Мери, бебето Джорди, старата Уна и мен — в рова, където бяхме в безопасност. Видяхме всичко… — думите й заглъхнаха и Арабела си спомни онова, което графът беше разказал за смъртта на Юфимия Хамилтън.
— О, толкова съжалявам, Мег! Била съм неразумна. — Гласът на Арабела изразяваше искрено съжаление. — Прости ми. Наистина съм много изненадана да открия, че сър Джаспър е такъв негодник. — Докато говореше, Арабела си спомни деня, когато сър Джаспър я беше бил с пръчката. Защо тогава не се беше досетила, че той е жесток човек?
— Ти не си го познавала достатъчно добре — каза тихо Мег.
— Да, наистина. Кралят избра сър Джаспър за мой съпруг, защото крепостта се нуждаеше от защитник и стопанин. Той е много красив, а аз, за мой срам, съм съвсем неопитна в тези неща.
— Разбира се, че момиче на твоите години ще бъде съвсем невинно и няма да има опит с мъжете — каза лейди Флеминг. — Вашият крал би трябвало да размисли по-добре, преди да ти предложи този брак, но всъщност аз не съм чула нищо хубаво за крал Ричард.
— О, не, мадам! — извика Арабела. — Крал Ричард е добър човек, заклевам се! Познавала съм го през целия си живот, а също така и майка ми, която е братовчедка на кралица Ан. Мисля, че сър Джаспър е имал едно лице за пред краля и едно, което е показвал на всички други хора. И двете лица са много красиви обаче — завърши Арабела.
— Винаги е трудно да повярваш, че красивите хора могат да бъдат лоши — отбеляза мъдро лейди Флеминг, а мъжете, които чуха забележката й, се засмяха високо.
— Ти сгодена ли си? — обърна се Арабела към Мег. Харесваше това красиво шотландско момиче. Щеше да им бъде приятно заедно, докато тя намери начин да избяга. Кой знае? Може би Мег Хамилтън щеше да й помогне.
— Не, не съм сгодена — отговори Мег, като сниши гласа си. — Но съм влюбена!
— Нима? — каза Арабела. — Прекрасно! Сигурна ли си? Аз мислех, че съм влюбена в сър Джаспър, но сега, когато той се оказа такъв страхливец, разбирам, че никога не бих могла да го обичам истински. Откъде знаеш, Мег, че това наистина е любов? Можеш ли да ми кажеш кой е той? Семейството ти одобрява ли чувствата ти? Ще се ожените ли?
Мег се изкикоти по момичешки.
— Толкова много въпроси! — усмихна се тя на Арабела. — Той е Гевин Флеминг, полубратът на графа, и да, брат ми одобрява чувствата ми, и да, Гевин също ме обича. Прекрасно, нали?! Кажи ми, Арабела, когато сър Джаспър те целуваше, подкосяваха ли се краката ти? Моите омекват, когато Гевин ме целува. Заради това знам, че го обичам. Никога преди не съм се чувствала така, когато някое момче успяваше да си открадне целувка. Ние с Гевин си мечтаем за свой собствен дом и за деца. — Тя се изчерви. — Никога преди не съм мечтала за деца. С нито едно момче. Това е любовта, сигурна съм! Гевин ще помоли баща си за разрешение да се оженим, когато се върнат у дома си в „Глен Айлийн“ след няколко дни. Лорд Ян ще даде съгласието си, така че за нашия съюз няма да има пречки. Роб обеща, че към моята зестра ще прибави и половината от зестрата на Юфимия. Другата половина ще вземе Мери, когато един ден и тя се омъжи. Зестрата ми е достатъчна, за да бъда добра партия за женитба, и няма защо да се срамувам, че ще стана съпруга на Гевин Флеминг. Един ден Гевин ще наследи къщата и земите на баща си, нали разбирате.
— Да, имаш късмет, че си сестра на земевладелец, Мег — каза тъжно Арабела. — Нито един крал няма да се загрижи за брака и собствеността ти. Можеш да следваш сърцето си. Аз си мислех, че кралят ми е избрал прекрасен мъж за съпруг, но сега разбирам, че той пет пари не е давал за моето щастие. Аз съм нещо като робиня за краля и ще бъда същото и за мъжа, който се ожени за мен. — Тя горчиво стисна устни. — Не искам да бъда притежание на друго човешко същество.
— И не бива да бъдеш, дете — каза лейди Флеминг. — Ще ти дам един добър съвет, който беше даден и на мен, когато бях момиче. Ако в живота зависиш само от себе си и от никой друг, ще бъдеш по-щастлива. Вярвай само на собствените си инстинкти, на своя „вътрешен глас“, както го наричаме ние, келтите, и няма да сбъркаш. Вече много години следвам този съвет и нито веднъж досега не съм се разочаровала.