Арабела се замисли над думите на лейди Флеминг и я попита:
— Кой ви даде този добър съвет, мадам?
— Бащата на Тевис — отговори лейди Флеминг. — Наричат го Джеймс Огненото лице, защото се е родил с едно огненочервено петно на лицето. Той беше добър човек, но беше преди всичко войник и не обичаше членовете на двора. Баща му бил убит, когато той бил само на шест години и той прекарал детството си като пионка в ръцете на нашите вечно воюващи благородници. Когато бил на десет години, умрял неговият гувернант, граф Дъглас. Синовете на Дъглас били болезнено амбициозни и решили да тръгнат по стъпките на баща си, затова започнали да се грижат за Джеймс. Но били убити пред очите му от ревниви благородници, които на свой ред искали да поемат попечителството над краля. Детството му не било лесно и Джеймс отрано се научил да разчита само на себе си. Защото онези, които не били привлечени от попечителството над него, се отвращавали от лицето му, половината от което било с цвета на аметист. С изключение на това петно, той бил не по-малко красив, от който и да е Стюарт. Майка му била англичанка, лейди Джоан Бюфо. На шотландците и на англичаните им харесва да се бият едни с други. Но все пак историята познава времена, когато са били приятели.
— Никога не бих могла да бъда ваш враг, мадам — каза Арабела.
Марджъри Флеминг се усмихна топло на момичето, след което се обърна към съпруга си и най-големия си син. Може би си мислеше, че това английско момиче би било добра партия за Тевис. Вече не стана дума за това, че тя трябва да се омъжи за сър Джаспър Кийн. Разбира се, тя нямаше нищо, освен „Грейфеър“, а англичаните не биха позволили на шотландците да имат крепост, пък било то и малка, в техните земи. В миналото шотландците са държали крепости и от другата страна на хълмовете Шевиот, а англичаните са държали шотландски крепости. Например „Бъруик“ доскоро беше шотландски. Юфимия Хамилтън беше мъртва, а Тевис не показваше никакъв интерес към някоя определена жена, нито пък говореше, че иска да се ожени. Немислимо беше да загубят „Дънмор“ само защото твърдоглавият й син не иска да се ожени и да има деца. Арабела Грей беше красива и очевидно интелигентна. И не благоговееше нито пред титлата, нито пред лицето на Тевис. Беше достатъчно млада, за да се учи и променя. Беше точно такова момиче, каквото графът би трябвало да си вземе за съпруга, мислеше лейди Флеминг, защото въобще не беше харесвала Юфимия Хамилтън и смяташе прибързания избор на сина си за особено несполучлив. Съдбата му беше дала възможност да се измъкне, а сега отново съдбата му даваше прекрасно разрешение на проблема с женитбата. Но той май изобщо не го виждаше. Защо мъжете са толкова глупави, когато нещата опират до практически въпроси?
Арабела отново се наведе напред, за да подхване разговор с Мег Хамилтън.
— Графът е най-арогантният мъж, когото някога съм срещала! — каза тя с гневен шепот.
— Той е същински Стюарт — каза Мег с усмивка, — а те са много горди хора.
— Как се е случило така, че кралят е станал негов баща? — Арабела изпитваше неподправено любопитство, въпреки че не харесваше похитителя си, а това не беше въпрос, който би могла да зададе на лейди Флеминг.
Мег стана от мястото си и направи знак на Арабела.
— Хайде да се поразходим за малко из залата — предложи тя — и ще ти разкажа.
Арабела също се изправи. Двете момичета направиха реверанс пред домакините си, излязоха от трапезарията и започнаха да се разхождат, хванати за ръка.
— Предишният господар на „Дънмор“ беше дядото на Тевис, бащата на лейди Флеминг — поде Мег. — Казваше се Кенет Стюарт, но му викаха Кенет Мор. На келтски „мор“ означава „голям, огромен“, а бащата на лейди Марджъри наистина беше огромен. Беше висок метър и деветдесет. Казват, че по това време бил най-високият мъж в цяла Шотландия. Мор от „Дънмор“, имал съпруга, която много обичал. Когато тя умряла, той отказал да се ожени повторно, макар да имал само две деца: син Фъргюс и дъщеря Марджъри. Фъргюс бил убит в битката при Аркинхолм. Старият Кенет Мор бил вече много болен и не можел да откликва, когато кралят свиквал войските, затова отишъл синът му. Той умрял, защитавайки крал Джеймс от ударите на врага. Хвърлил се пред краля, който бил временно обезоръжен, и поел в тялото си удара, предназначен за него. Докато кралят вдигне отново оръжието си, Фъргюс Стюарт бил смъртоносно ранен. Крал Джеймс II убил човека, нанесъл раната на верния му войник. След като битката била най-после спечелена, кралят отишъл в замъка „Дънмор“, като носел тялото на героя, за да бъде погребано в семейните гробища. Превъзнесъл храбростта на Фъргюс до небесата, но въпреки това старият Кенет Мор бил съкрушен. Тогава кралят видял за първи път лейди Марджъри. Била на петнайсет години. Те се влюбили. Оттогава, всеки път, когато кралят отивал до границата, посещавал Марджъри Стюарт. Скоро се понесла мълвата, че тя е негова любовница. От техния съюз се родил Тевис, а когато това станало, кралят издал декрет, че той ще бъде наследник на дядо си, тъй като бил негов най-близък кръвен роднина. Тогава кралят разрешил на Кенет Мор да омъжи дъщеря си за господаря на „Глен Айлийн“, лорд Ян Флеминг, когото тя обичала още от дете. Старият граф умирал и кралят разбирал, че той няма да живее дълго, за да помогне в отглеждането на кралското дете и да го пази. Но Ян Флеминг можел да свърши това. За него било чест да бъде натоварен с отглеждането и възпитанието на кралския син. Отдавна се знаело, че един ден лорд Флеминг ще се ожени за Марджъри Стюарт. Говори се, че в деня, когато се сгодили, тя, по своя воля, му се заклела, че никога вече няма да посети леглото на краля. Определили датата на сватбата за след шест месеца, за да не може никой да каже, че детето, което ще се роди през първата година на брака им, не е дете на Ян Флеминг. Десет месеца след сватбата се родил Гевин. Нямало съмнение кой е баща на детето, защото лейди Марджъри не излязла от замъка „Дънмор“ през цялото това време, а крал Джеймс II не дошъл нито веднъж да я види. Обаче дошъл, за да поздрави гордите родители с раждането на първото им дете. Тогава го видели за последен път, защото той бил убит при обсадата на Роксбърг няколко месеца по-късно от гюле, чието изстрелване наблюдавал. А потомството на лорд и лейди Флеминг се увеличавало. Появили се Доналд, Колин и най-накрая Алис, която е вече на петнайсет години.