— Лейди Марджъри ми харесва — каза Арабела. — Много е мила.
— Тя може да бъде и много ядосана — отговори Мег. — Мъжете в семейството я уважават и търсят мъдрия й съвет винаги, когато изпаднат в затруднение. Може да бъде и много страшна.
— Господарке? — До нея беше застанала Флора.
— Да! — отговори Арабела.
— Графът мисли, че може би вече искате да си легнете. Вярва, че сте уморена от ездата и от възбудата, която днешният ден би трябвало да е предизвикал у вас.
Арабела понечи да отрече, че е изтощена, но бързо реши да не се държи по такъв детински начин. Наистина не й бяха останали никакви сили. Мег каза, че също би искала да си легне, и се прозина, като че ли за да подчертае думите си. Арабела се усмихна на новата си приятелка. Прекрасно разбираше, че Мег се преструва, за да не се чувства неудобно Арабела. Тя отиде пак в трапезарията и си взе сочна ябълка от сребърната купа на масата. После се обърна и последва Флора и Мег.
— Радвам се да видя, че мъката от провалената женитба не е повлияла зле на апетита ти — каза графът леко подигравателно.
Бясна, Арабела се извърна рязко и хвърли ябълката по графа. Безпогрешно улучи целта — ябълката го удари в средата на гърдите. Мъжете, които все още бяха в трапезарията, се засмяха високо: отчасти заради силния й гняв, отчасти заради изненадата, изписана по лицето на графа.
— Ах, момче, ако това беше стрела, вече щяхме да те оплакваме — каза вторият му баща с усмивка.
— Лека нощ на всички — каза Арабела със сладък гласец и направи реверанс. Завъртя се рязко на пети и напусна трапезарията.
— Как се осмели да го направиш? — изкикоти се Мег. — Понякога Тевис вдъхва ужас на околните. Аз наистина се страхувам от него.
— Той е глупак и това е очевидно! — беснееше Арабела. — Ако имах меч, щях да го пробода с него!
Флора, която вървеше пред тях, се усмихна скришом. Малкото английско момиче имаше силна воля. Флора не се съмняваше, че ако му се удадеше случай, то щеше да изпълни заканата си. Жителите, които живееха по протежение на границата, си приличаха, независимо от това дали бяха шотландци, или англичани. Също като лейди Флеминг, Флора мислеше, че Арабела би станала превъзходна съпруга на графа. Запита се дали и графът ще разбере това. Флора изпитваше облекчение от факта, че Юфимия Хамилтън принадлежи на миналото. Нямаше да й е неприятно, ако Арабела Грей вземе участие в бъдещето на замъка, макар че тя беше англичанка. Мег тръгна към своите стаи, които се намираха в друга част на замъка. Арабела покорно следваше възрастната жена. Минаха по един коридор и започнаха да се изкачват по тясно стълбище. Стъпалата скърцаха и на места потъваха под краката им. В кулата беше студено и влажно. Флора се движеше толкова бързо, че Арабела на няколко пъти изгуби от поглед светлината на свещта, която тя носеше, за да осветява пътя им. Когато останеше на тъмно, Арабела си казваше, че само ако продължи да се изкачва, ще стигне най-после до стаята си, която очевидно се намираше на върха на кулата. След последния завой тя отново видя пред себе си Флора. Тя беше поставила свещта на желязна поставка, закрепена за стената. Беше застанала в средата на кръга от жълта светлина и й махаше.