— Когато човек се изкачва дотук за първи път, стъпалата му се струват безкрайни, лейди — каза Флора и въведе гостенката в малка стая, която нямаше прозорци. В малката камина гореше весел огън, а до нея беше поставено малко дървено канапе с избродирани възглавнички. Зад отворената врата се виждаше още една стая. Флора затвори вратата, която водеше към стълбището, с твърда ръка и каза: — Тук ще ви бъде удобно, лейди. Ще се чувствате като какавида в пашкул. — Тя придружи Арабела до съседната стая. — Позволих си свободата да внеса тук вана за вас. Мисля, че бихте искали да се изкъпете. Нека да ви помогна да свалите роклята си, лейди.
Флора не дочака отговора й, а започна да развързва роклята й. Арабела се огледа. Стаята всъщност беше спалня. И стените, и подът бяха от сиви камъни. Камината, над която нямаше лавици, беше вградена във външната стена. Върху пода беше постлана огромна рогозка, съшита от овнешка кожа, по която беше оставена вълната. Мебелировката на стаята беше оскъдна. Имаше легло, което беше огромно и й се струваше достатъчно за двама. От едната му страна беше поставена четвъртита маса, а до нея — гардероб, обкован с желязо. Без малката кръгла вана от дъбово дърво, която беше поставена до огъня, стаята беше съвсем бедна и невзрачна. Имаше само един тесен прозорец, който, за облекчение на Арабела, имаше стъкло. Мястото й се струваше не особено приятно и тя се надяваше, че няма да прекарва много време там. Вече беше взела едно решение. Беше забелязала, че няма друг изход от кулата, освен вратата, която води към стълбището. Прозорецът беше толкова тесен, че дори слабо и дребно тяло като нейното не би могло да се промуши през него. Тя подозираше, че височината на прозореца също би била една от основните пречки за неговото използване като изход за бягство. Вероятно това беше имал предвид Тевис Стюарт, като й беше казал, че няма да й даде възможност да избяга. Арабела се усмихна мрачно. Може и да беше само жена, но беше умна. Беше готова да се обзаложи, че е по-умна от всички жени, които той беше срещал досега.
— Ще трябва да спя с долната си риза — каза Арабела, когато най-после се освободи от роклята и се приготви да влезе във ваната.
— Не, лейди, аз донесох нова риза за вас — каза й Флора. — Ще изпера другата. И когато почистя прахта, полепнала по долните ръбове на красивата ви рокля, ще я прибера в гардероба. Вече преправих една от роклите на мис Мег за вас, защото тя ми даде разрешението си. Ще използваме вашата рокля като мярка и ще ви приготвим нов гардероб само за няколко дни. Новите рокли ще бъдат далеч по-удобни от красивата рокля, с която бяхте облечена днес.
Арабела беше принудена да се усмихне на думите на старата жена, защото беше очевидно, че Флора се колебае между възхищението и неодобрението и не знае кое да избере, за да изрази чувствата си по отношение сватбената рокля на Арабела.
— Благодаря ти, Флора — каза тя. — Много си любезна. Ще ми помогнеш ли да среша и подредя косата си? Ще трябва да я вдигна нагоре, за да вляза във ваната, а ми е трудно да го направя сама.
Флора беше простовата жена с едър кокал. Беше по-висока от новата си господарка с около петнайсет сантиметра. Под бялото й боне се виждаше кестенява коса, която вече беше започнала да сивее. Кафявите й очи бяха запазили живостта си. Тя гледаше с нескрито възхищение косата на Арабела.
— Никога досега не съм виждала толкова красива коса, момиче — каза тихо тя.
Нави косата около китката си, вдигна я нагоре и внимателно я закрепи с фибите. След това помогна на Арабела да влезе във ваната. Арабела седна в топлата вода и на лицето й се появи блажена усмивка. Болката, която изпитваше в ръцете и краката, веднага започна да утихва. До този момент не беше осъзнала колко силна е тя. Топлината приятно отпусна мускулите й.
— О, Флора — въздъхна, благодарна от все сърце, — благодаря ти! Мога да си представя какви трудности си изпитала, докато качиш и ваната, и водата, до кулата.
— Глупости, момиче, накарах няколко от по-яките момчета да донесат по няколко кофи вода — отговори Флора и се засмя. — Аз самата съм яздила доста по границата и знам как конете изсмукват силата на ездача. Хайде, починете си малко, докато аз занеса роклята ви долу, за да я изчеткам. Поставила съм хавлия върху камъните на камината, за да се стопли. Използвайте я, ако излезете от ваната, преди да съм се върнала. Чистата долна риза е на леглото. Няма да се бавя. — И тя излезе от спалнята.