Арабела затвори очи и — за първи път през този ден — се отпусна. Водата беше приятно топла, а във въздуха се носеше ароматът на благоуханни треви. Отвори очи и видя сапуна, който беше поставен на каменния под до ваната. Тя го взе и го приближи към носа си. Да! Аромат на пирен! Нейният любим аромат! Потопи сапуна във водата и се изми старателно, след което обля тялото си с чиста вода. Умората отново започна да се просмуква в костите й. Тя протегна ръка и взе хавлията. Когато започна да обтрива тялото си с нея, чу вратата зад гърба й да се отваря.
— Флора, ти тичаш нагоре-надолу по тези стълби като младо момиче — каза Арабела, обърна се и изпищя пронизително. Опита се да се прикрие с хавлията, докато светлозелените й очи останаха приковани в графа. Беше порозовяла от смущение. Руменината изпъкваше още повече по лицето й, защото косата й беше толкова светла. Тевис Стюарт също се изчерви и загуби дар слово. Беше дошъл да се увери, че гостенката му е настанена удобно и се чувства добре. Не беше му минало през ума, че тя може би се къпе. Личният му опит се свеждаше до познанията, които може да има един син, брат и любовник. Беше вече достатъчно голям, когато се роди Алис. Но сестра му беше отгледана в другия дом, който принадлежеше на родителите му, в „Глен Ашийн“. Никога не беше имал любовница в „Дънмор“, защото един ден това щеше да бъде домът на съпругата му и той не искаше да е опетнен от безчестна жена. И, следователно, не беше запознат с навиците на жените. Сега се чудеше накъде да гледа и погледът му се местеше от предмет на предмет. Момичето наистина беше прекрасно и изглеждаше по-зряло без дрехите си. Краката й бяха много по-дълги, отколкото можеше да се предполага при ниския й ръст. Арабела Грей не беше по-висока от сто петдесет и осем сантиметра. Гърдите й бяха малки, но великолепни. Бяха разположени високо, кожата й беше с цвета на слонова кост, а зърната й бяха примамливи като узрели ягоди. Талията й беше тънка, бедрата — добре оформени и стройни, а плътта — стегната. Не можеше да откъсне поглед от нея.
— М-мадам, извинете ме. Моля за прошка — успя той да каже най-накрая, като напразно се опитваше да откъсне очи от прекрасната гледка, която тя представляваше. Малката хавлия не скриваше почти нищо от великолепното й тяло.
— Излез веднага! — изкрещя Арабела, изненадана от външния му вид точно толкова, колкото той беше от нейния.
— Дойдох само за да видя дали си се настанила удобно — опита се да обясни неочакваното си нахлуване.
— Излез! — извика тя и хвърли сапуна по него.
Беше се прицелила добре, но той се наведе и заднишком тръгна към вратата. Излезе, прекоси другата стая все така заднишком, докато се озова в коридора и тръшна вратата след себе си. Тя чу шума от стъпките му, който заглъхваше надолу по стъпалата. В подножието на стълбите той срещна Флора и започна да й се кара.
— Нима не ти казах, че трябва да пазиш момичето, та си я оставила в незаключената стая, свободна да ходи, където си иска?
— Момичето беше във ваната — отговори Флора със завидно присъствие на духа — и без дрехи. Едва ли може да се очаква, че ще избяга гола навън в нощта, особено в непозната земя. Хайде, не вдигайте прекалено много шум. — Тя крадешком го погледна изпитателно. — Тя е много красиво момиче, но вие може би не сте забелязали.
— Забелязах — каза той, като се усмихна накриво. — Как бих могъл да не забележа? Тя ме замери със сапуна. За втори път тази вечер хвърля нещо по мен, а се цели безпогрешно. Темпераментът й е толкова горещ, че се чудя как се събира в крехкото й тяло, Флора. По-добре внимавай с нея.
— Би трябвало да имате съпруга като лейди Арабела Грей, господарю — каза смело Флора. — Момиче с горещ темперамент, което ще напълни „Дънмор“ със здрави и силни синове и дъщери.
Тя бързо се завъртя на пети и започна да се изкачва по стъпалата, преди графът да е успял да й се скара за разпуснатия език. Зад нея Тевис Стюарт се засмя гръмогласно. След случилото се с Юфимия Хамилтън не беше сигурен дали иска да се ожени. Поне засега, беше изгубил желание да го стори. Струваше му се, че жените създават само главоболия и присъствието им не си струва проблемите. С изключение на майка му, разбира се. Щеше да се ожени само заради децата, защото „Дънмор“ трябваше да има наследник. И по никаква друга причина. Графът се завърна в Голямата зала, където брат му Робърт Хамилтън се беше настанил до огъня с чаша в ръка. Всички други, очевидно, си бяха легнали. Той си напълни чаша вино и разказа на брат си за току-що преживяното приключение. И двамата много се развеселиха.