— Значи тя наистина е красавица, а, Тевис? Колко жалко, че е девствена, иначе можеше да я вземеш за себе си — точно така, както сър Джаспър взе Юфимия. Извинявай, Роб — бързо добави Гевин и кимна с глава към младия господар на „Калкърин“. — Сигурен ли си, че е девица?
— Да. Очевидно е, че не я е докосвал мъж. От прелестите, които току-що видях, трябва да призная, че се изкушавам — каза графът. — Тя е красива и с дрехи, но без тях, момчета… — Той въздъхна дълбоко и тъжно като човек, на когото незаслужено са отказали нещо.
— Потуши страстта си, братко — каза остро Колин Флеминг. — Момичето е наша уважавана гостенка. Ти обеща на майка й, че ще я върнеш недокосната. Освен това тя не е виновна за действията на Джаспър Кийн, нито пък за поведението на Юфимия Хамилтън. Бедното момиче, то дори не познава както трябва онова копеле. Ще ти напомня, Тевис, че Арабела Грей е под защитата на църквата по твоя собствена молба. Не можеш да я докоснеш, без да се страхуваш, че ще погубиш душата си.
— Престани, Колин — каза Доналд Флеминг на по-малкия си брат. — Тевис просто е решил, че е по-добре да постави момичето под себе си, отколкото под защитата на църквата. Кой знае? Тя може би ще е по-щастлива при това положение на нещата, а? — И той направи неприличен жест с ръка, като при това се засмя.
— Защо не? — включи се в разговора и Гевин Флеминг, вече полупиян. — Нима онова английско копеле не се подигра и с доброто ни име, и с честта ни? Ако Тевис иска момичето заради собственото си удоволствие, нека да го има, Колин! Кой би имал по-пълно право на това?
— Не — каза твърдо младият свещеник. — Не може да постъпи така! Арабела Грей е невинна. Тя е пионка в ръцете на краля и на сър Джаспър, а сега и в твоите, Тевис. Юфимия добре криеше пороците си, но ако имаше уши за клюките, братко, щеше да ги чуеш и да разбереш навреме каква е тя. Но ти винаги си избягвал да изпълниш дълга си, Тевис, и заради това избра най-лесния начин, както постъпваш винаги, когато правиш нещо, което не ти е по сърце. Огледа се само за да видиш кое момиче е най-близо до теб и ти е подръка. Кое е красиво и е от добро семейство и дори без да се запознаеш с нея, й направи предложение за женитба. Ти си жив пример за това, че Бог се грижи за глупаците! А сега ще се отнасяш с уважение към лейди Арабела Грей. Утре ще изпратим шпионин през границата, за да разберем какви са плановете на сър Джаспър Кийн, какво е намислил, за да си върне годеницата.
— Да, Колин — съгласи се графът, — ти си прав, но момичето наистина запали огън в слабините ми, огън, който ще ми е трудно да загася. И все пак ще постъпя така, както казваш ти.
— И когато тази нощ си легнеш в самотното легло, братко, ще имаш утехата, че църквата те е благословила — каза весело Гевин.
— Плътската страст не е любов — каза тихо младият свещеник.
— Ако членът ти е винаги твърд с жените, както главата ти е твърда, когато става въпрос за Бога, малки братко — заяде се с него Доналд, — може би дори аз щях да се вслушам в думите ти, но мъж, който не яде овесени ядки, едва ли може да се произнася за вкуса на кашата.
— Станах мъж още преди да стана свещеник, Доналд — отговори изненаданият свещеник. — Нима не помниш колко много момичета успях да ти отмъкна? Никога не съм се отказвал от женската компания. Имаше време, когато открито ти признавах колко много ми липсва тя понякога, но не мога да служа на Бога добре, ако не се сдобия със съпруга и деца. За мен няма друг път, освен този, по който вече съм тръгнал. Може би защото не използвам жените по начина, по който ги използвате вие, аз ги виждам в различна светлина. Може би и вие трябва да се опитате да ги видите така, както ги виждам аз, а не просто като същества, които задоволяват плътските ви страсти.
Доналд Флеминг се прозина театрално.
— Не обичам някой да ме поучава още откакто бях малко момче, Колин. Аз ще изиграя ролята на твой шпионин, Тевис. Не мога да стоя тук й да те гледам как си точиш зъбите по онова апетитно парче английска плът и как този свещеник тук ти чете лекции за добро поведение!
— Крайно време е, Доналд — посъветва го неговият по-малък брат, — да започнеш да мислиш с главата си, а не с члена си.
Братята се засмяха. Намеси се младият господар на „Калкърин“:
— Надявам се, че не правиш това само заради Юфимия, господарю. Аз я обичах много, но тя не беше достойна за теб.
Графът направи неопределена гримаса.
— Трябваше да ми кажеш това в онзи ден, в който дойдох да искам ръката й, Роб, но аз не те обвинявам. Онова, което сторих днес, го направих заради потъпканата си чест, а не заради сестра ти, но накрая ще си отмъстя за нейната смърт. Юфимия можеше да бъде много чаровна, когато поиска. Не се съмнявам, че те е въртяла на малкия си пръст, въпреки ясното ти съзнание за лошото й поведение. Ти си само момче без родители. Трябва някой да те съветва какво да правиш, някой, който да е по-възрастен от теб. Ти направи всичко, което беше по силите ти, и спаси по-малките си сестри и брат. А това е подвиг, достоен за истински мъж.