Когато Арабела се събуди на другата сутрин, Доналд Флеминг вече беше напуснал замъка „Дънмор“ и беше дори пресякъл границата с Англия. Когато наближи околностите на крепостта „Грейфеър“, забеляза, че макар слънцето да беше изгряло преди час, макар денят да беше много по-топъл и приятен от предходния, всички още спяха. Беше се преоблякъл като амбулантен търговец, което му осигуряваше известна безопасност. Когато най-сетне видя една жена да вади вода от кладенеца в двора си, той се спря.
— Добро утро, мадам — поздрави весело той. — Може ли да ви помоля за глътка вода?
— Ти си шотландец! — обвини го жената и враждебно го изгледа от глава до пети.
— Да, но това не бива да ви настройва против мен, мадам — каза Доналд. — Идвам от другата страна на границата, това е вярно, но майка ми, Бог да й даде мир на небето, беше от Йорк. Амбулантен търговец съм и смесената кръв, която тече във вените ми, ми помага да пътувам и от двете страни на границата. — Доналд Флеминг свали една торба от гърба на коня си, отвори я и изсипа съдържанието й на земята, за да покаже на жената конците, дантелите, копринените панделки във всички цветове на дъгата, малките метални формички за курабийки и внимателно завързаните торбички с редки подправки. — Имам няколко топа превъзходен плат и няколко топа коприна, която е с много рядко качество, ако това ви интересува, мадам. Докато си помислите, може би ще ми донесете малко вода да си наквася устата — Той се усмихна широко с доверчива усмивка, която озари дори очите му.
Жената отново го изгледа от глава до пети, но вече не така подозрително Не, в погледа й се четеше истинско възхищение от Доналд Флеминг. Той беше — с огромното си тяло и кестенява коса — най-красивият мъж, когото беше виждала. Добрият му външен вид, съчетан с приятните маниери, които граничеха с флиртуване, веднага успокоиха жената и приспаха бдителността и.
— Добре — каза тя. Първо напълни кофата и даде на коня да пие, като гледаше Доналд с нескрито кокетство. — Може би ще взема малко шафран, ако имате.
— Само за вас, мадам — отговори Доналд с уважение. Трябваше да продължи разговора, докато измъкне желаната информация. — Вече е късно — отбеляза той и й подаде пакетчето с желаната подправка, — а вие сте първият човек, когото виждам тази сутрин.
— Да — отговори неодобрително жената и пъхна пакетчето в джоба си. — Мъжете сигурно са още пияни след вчерашното събитие. — Тя подаде на Доналд канче студена прясна вода, която той прие с благодарност, защото наистина беше жаден. — Вчера наистина много се забавлявахме, да. Младата господарка на „Грейфеър“, мило момиче, трябваше да се омъжи същата сутрин. Тя е роднина на крал Ричард и той й избра бъдещия съпруг, защото крепостта нямаше господар цели няколко години, още от смъртта на сър Хенри, а кралят искаше да има човек, който да я защитава. Макар че, ако питат мен, Фицуотър, капитанът, беше повече от способен да се справи. Е! Онези крадци, шотландците, отвлякоха нашата мис Арабела Грей от църквата! Ах! Такова сладко момиче беше нашата малка господарка! Беше мъничка и крехка като фея, с дълга коса, която имаше цвят на лятна луна и стигаше чак до петите й. Но те я откраднаха, проклетите шотландци! Взеха я направо от църквата! — Жената изтри очите си с престилката.
— За да поискат откуп за нея, без съмнение — каза Доналд, все едно искаше да я утеши. — Младоженецът ще може да си я върне, след като плати. Това е стар номер, мила, да се открадне булката. Не се случва за първи път. Когато господарят ви отвори портмонето си и даде парите, момичето ще се върне толкова бързо, че няма да успеете и да мигнете. Така мисля аз.
— Нашият нов господар! — заподсмърча жената. Тя очевидно не мислеше нищо добро за въпросния джентълмен. — Той се оказа негодник, макар съпругът ми да казва, че сега трябва да си държа езика зад зъбите, защото той е новият господар на „Грейфеър“ и няма кой да оспори правата му. Дори Фицуотър не би могъл. Отец Анселм е толкова шокиран, колкото сме всички ние!
— Шокиран? Но защо, мила, и кой е новият ви господар? — попита тихо Доналд.
— Сър Джаспър Кийн е името му, момко. Когато шотландците се скриха зад хълмовете, той накара насила лейди Роуина да се омъжи за него, защото вече не можел да се ожени за Арабела. Дори да я върнели, тя щяла да бъде напълно опозорена! Ох, какъв негодник е той!