— Коя е лейди Роуина? — попита Доналд все така тихо, очарован от новото развитие на нещата.
— Ами, тя е майката на лейди Арабела. Това е скандално, независимо от това, какво казва съпругът ми! — извика възмутена жената. Дори брадичката й трепереше от гняв. — Казват, че бедната лейди Роуина плакала и по време на брачната церемония, и през целия ден, толкова силна била мъката й.
Доналд не се преструваше на изненадан, наистина беше. Трябваше да получи отговор на неизказаните си въпроси. Затова не се поколеба, а продължи да разпитва жената.
— Как така сър Джаспър се е оженил за тази лейди, щом е бил сгоден за вашата Арабела? Как свещеникът се е осмелил да ги свърже в свещен съюз? При тези обстоятелства бракът ще бъде сметнат за невалиден. Той дори е престъпление. Нали подобна ситуация възкачи крал Ричард на трона, а не неговите племенници.
— Сър Джаспър не беше сгоден за лейди Арабела — каза жената, която май знаеше всичко. — Кралят го изпрати в крепостта, за да й стане съпруг, но изборът щеше да бъде неин, защото нашата покойна кралица обичаше много момичето и не искаше то да бъде нещастно, в случай че не хареса сър Джаспър. Но той изглеждаше такъв прекрасен благородник! — заплака жената и отново избърса сълзите си с престилката. — А сега не знам какво ще се случи с нашата малка господарка.
— Ах! — въздъхна съчувствено Доналд. — Каква ужасна трагедия! Изглежда, вашият сър Джаспър не е никакъв джентълмен, а само се е преструвал на такъв. Горкото момиче! Е, аз трябва да тръгвам — каза той и започна да опакова стоките си.
— Ще взема една макара черен конец — каза жената. Беше си побъбрила добре и това я беше разтоварило. — И може би червена панделка за най-малката ми дъщеря, която ще се сгоди съвсем скоро. Май ми трябва и нож, с които да режа хляба. Имате ли някой с по-здрава дръжка?
Доналд послушно извади исканите стоки, пазари се с жената, докато остана без дъх, най-после прие предложената медна монета, малко сирене и току-що изпечена франзела. Сложи отново вързопа върху гърба на коня, после и той самият се намести на седлото и с широка усмивка благодари още веднъж на жената за студената вода.
— Защо не се изкачите по хълма и не влезете в крепостта? — предложи жената, която много искаше да му помогне. — Новият господар може да бъде благосклонен към вас след брачната си нощ и може да купи нови панделки за лейди Роуина.
— Може и да го направя, благодаря ви за загрижеността — отговори Доналд и обърна коня си в указаната посока. Когато се скри от погледа на жената, се върна назад, като внимателно заобиколи селото и се отправи към границата. Беше обмислил предложението да отиде в крепостта, но си спомни, че когато вчера брат му нападна църквата, той беше в първата редица. Имаше опасност сър Джаспър да го познае. Лицето му не беше маскирано, а не носеше със себе си нищо, което би могло да му помогне да промени чертите си. Освен това получената информация беше повече от достатъчна. Сър Джаспър, тази английска лисица, още веднъж се беше изплъзнал от врага си. Тевис Стюарт никак нямаше да бъде доволен.
Глава 5
— Близо си до пълното поражение, Тевис — каза Доналд Флеминг на по-големия си брат, след като разказа сутрешните си приключения. Беше рано привечер и в Голямата зала на „Дънмор“ залязващото слънце хвърляше ивици розова светлина по каменния под. — „Грейфеър“ е в ръцете на сър Джаспър и момичето вече не може да ти бъде от полза.
Арабела, която седеше до графа, пребледня силно. Новината беше като шок за нея.
— Това не е вярно! — прошепна тя с дрезгав глас — Вие ме лъжете! Джаспър не би могъл да се ожени за майка ми. Това е абсурдно!
— Доналд не би те излъгал, момиче — каза нежно Колин Флеминг. — Той е грубиян и самохвалко, но не е лъжец.
Младият свещеник желаеше от все сърце да промени някои неща. Съжаляваше, че днес следобед майка му се беше върнала в дома си „Глен Айлийн“, като беше взела със себе си сестра му Алис и Мери Хамилтън. Тевис не искаше да й повери опеката на Арабела Грей, защото „Глен Айлийн“ не можеше да се защити срещу врага, както „Дънмор“. Графът се страхуваше, че сър Джаспър ще научи местонахождението на Арабела и ще застраши сигурността на семейство Флеминг. Беше разрешил на Мег да остане в замъка, за да прави компания на Арабела. Колин си помисли, че може би трябва да поискат съвет от майка си.
— Мислех, че ме обича — каза Арабела озадачена. — Поне малко. Мислех, че и аз го обичам, но той се оказа страхливец. „Грейфеър“ е моя, а не на мама. Не може да получи крепостта, като просто се ожени за майка ми. Кралят не би го позволил! Ох, горката мама! — Очите й се напълниха със сълзи, но дори самата Арабела не знаеше защо плаче — дали заради нещастието на майка си, или заради своята собствена загуба.