— Вашият крал иска „Грейфеър“ да бъде в мъжки ръце — каза свещеникът тихо, но с необорима логика. — Сега той има много трудности. Ако сър Джаспър му каже, че ти си отвлечена и убита от шотландците и че той се е оженил за майка ти, за да пази границата от нашествие, кралят ще му повярва. Точно сега той не би имал време да провери истинността на думите на сър Джаспър. При тези обстоятелства той ще бъде доволен, че крепостта е в ръцете на сър Джаспър, и ти нищо няма да можеш да направиш, момиче.
— Но какво ще стане с мен? — попита Арабела, несъзнателно повишавайки глас. — Нямам нищо, освен „Грейфеър“. Аз съм нищо! Крепостта е моята зестра, а също така и земите, които й принадлежат. Щом сър Джаспър ми е откраднал всичко, какво ще стане с мен? — Зелените й очи хвърляха мълнии, които бяха насочени към графа. — Това е твое дело, шотландско копеле! Ти разруши живота ми заради самохвалството си и наранената си гордост! Ами моята чест?! Омръзна ми до смърт други да определят съдбата ми! — Тя сграбчи ножа, с който графът току-що си беше отрязал парче сирене, и го нападна.
— Исусе! Дева Марийо! — извика графът, когато почувства колко лесно ножът проби тънкия копринен плат на ризата му и как се заби в мускула му. Той инстинктивно се изправи на крака и сграбчи китката й, грубо я изви и тя изтърва ножа. — Момиче — изрева той, — вече за втори път в разстояние на два дни се опитваш да ме убиеш! Няма да търпя това, чуваш ли?!
Той пусна ръката й и затисна с длан раната, от която бликаше кръв. Арабела разтри китката си, сигурна, че графът е счупил костта. Отстъпи крачка назад и зашлеви Тевис с всички сили.
— Щом не можеш да понасяш моята враждебност, не трябваше да ме крадеш от дома ми.
Ударът й накара графа да политне, изненадан, че такова крехко същество може да притежава такава сила.
— Трябваше да те оставя да се омъжиш за онзи страхливец, защото ти сигурно щеше да го убиеш по-рано, отколкото аз бих могъл — каза той с присмех и горчивина и затвори за миг очи, тъй като му се зави свят.
— Седни, Тевис — посъветва го Колин и му подаде стол. — Ножът не засегна жизненоважен орган, но все пак ще почувстваш слабост от загубата на благородната си синя кръв.
Като чу думите на по-малкия си брат, Доналд пъхна в ръката на графа чаша вино, а Гевин започна да почиства и превързва раната с бинтове, които слугите се погрижиха бързо да донесат. Мег Хамилтън накара Арабела да седне на друг стол и стисна окуражаващо ръката й. Тя мислеше, че англичанката е ужасно смела.
— Е, сега — каза графът, — какво да правя с тази избухливка, след като тя вече няма стойност за мен, нито пък за някой от замесените в тази история?
— Ще се ожениш за нея, братко — каза тихо Колин Флеминг.
— Никога! — едновременно извикаха Арабела и графът. Младият свещеник не им обърна никакво внимание.
— Имаш нужда от съпруга, Тевис, а тя и без това е твоя сега. Можеш да предявиш правата си върху наследството й или пък да поискаш компенсация от английския крал заради загубата на крепостта „Грейфеър“. А това ще причини не малки злини на сър Джаспър, сигурен съм. Никой извън крепостта още не знае за женитбата на сър Джаспър и лейди Роуина. Още не са имали време да изпратят съобщение на краля. Те ще сметнат за огромна обида това, че отмъкна булката от църквата точно когато тя се канеше да каже сватбената клетва, и то за да се ожениш за нея. Ще излезе, че сър Джаспър се е оженил за майката на момичето в отчаян опит да открадне богатството, което по право принадлежи на дъщерята. Той ще стане за смях, особено ако нашият крал те подкрепи в борбата за зестрата и сам я поиска от английския крал. А Джейми ще направи това за теб.
— Ричард не би позволил на един шотландец да има имот по протежението на английската граница — каза графът.
— Но може да ти плати стойността на имота. Не може да лиши момичето от собствеността му, без да има основателна причина, а случилото се не е по вина на девойката. Той може да запази крепостта като наследство за най-голямата ви дъщеря и може да й намери съпруг англичанин още докато тя е в люлката. А тя може да бъде изпратена на семейството на бъдещия младоженец, за да я отгледат още когато навърши шест години. Много бракове са се уреждали така тук, на границата. Такова разрешение е имало винаги, когато е имало спорен въпрос по отношение нечия собственост.
— Ти луд ли си, Колин? — попита го Доналд Флеминг. — Момичето ще го убие! Тя вече два пъти се опита!