Те всички говореха така свободно, като че ли тя не беше в стаята. Гневът на Арабела набираше сила и скоро щеше да избухне.
— Мислех да помоля Роб за ръката на Мег, тъй като тя вече е в подходяща възраст — подхвърли уж случайно графът. — Тя е нежно и послушно момиче.
— Не толкова покорна, та да се омъжи за теб, Тевис Стюарт — каза смело Мег, като изненада дори себе си. — Аз обичам друг и няма да се оженя за никого, освен за него, господарю!
— Какво, момиче?! — Той много се забавляваше от създалото се положение. — Предпочиташ друг пред мен?! Кой е този негодник, който е предпочитан пред графа?
— Това е братът на графа — отговори смело Мег. — Гевин и аз се обичаме, Тевис. Роб одобрява любовта ни и Гевин ще говори с баща си при първа възможност.
Графът се засмя и погледна брат си, чието лице беше силно поруменяло. Пълният с любов поглед, с който той гледаше Мег, сложи край на историята.
— Не мога да преча на истинската любов — каза той. — Не искам да превръщам брат си в свой враг. Желая и на двама ви щастие. Бракът ви ще бъде добър и щастлив — каза той великодушно.
— Значи ще се ожениш за Арабела Грей — настоя Колин.
— Аз няма да се омъжа за него — каза категорично Арабела. — По-скоро бих приела за съпруг самия дявол!
— Но тогава църквата ще ти отнеме зестрата, момиче — отговори сухо графът. — Моят мил брат е прав. Отначало тази мисъл ми се струваше ужасяваща, но колкото повече се замислям, толкова повече това решение ми се вижда идеалното. Само един истински благородник като мен може да ти върне наследството.
— Аз и сама мога да го направя! — каза гневно Арабела.
— Мисля, че не можеш, момиче — отговори тихо графът.
— Има и други мъже, за които бих могла да се омъжа — каза тя.
— Може би — съгласи се Тевис Стюарт. — Докато не забележат горещия ти темперамент, ще бъдат заслепени от хубостта ти, защото ти наистина си великолепна, Арабела Грей!
Тя се изчерви объркана. Не знаеше дали той й прави безкористен комплимент, който се отнася до общата й красота, или пък говори за нахълтването си в нейната стая снощи.
— За да си намериш подходящ съпруг — продължи той, — трябва да се върнеш в Англия, и да изложиш случая си пред краля. Сигурен съм, че не би искала да пътуваш сама. Как би могла да си платиш пътните разноски? Сър Джаспър се е оженил за майка ти, за да вземе „Грейфеър“. И вярва, че вече е негов собственик. Завръщането ти ще разклати позициите му. Мисля, че той не би се поколебал да премахне веднъж завинаги тази опасност. Вече е убил една жена, нали знаеш това, момиче. Нима мислиш, че ще си в безопасност само защото си дете на сегашната му съпруга? Той иска „Грейфеър“ и — ако трябва — ще те убие, за да го запази за себе си. Трябва ти съпруг, които да е готов да защити не само теб самата, но и твоите права. Кой англичанин би приел да те защитава срещу мъжа, избран от краля, Арабела Грей? — завърши той.
Видя руменината, избила по бузите й, и за миг изпита нежни чувства към нея. Сърцето му омекна въпреки острата болка в рамото. Бедното момиче! Тя наистина нямаше избор. Също като него.
— Няма да се омъжа за теб! По-скоро бих умряла! И няма начин, по който би могъл да ме принудиш! — каза му Арабела студено. Изправи се и излезе от залата.
Мег бързо се изправи на крака, направи реверанс пред господата и побърза да настигне приятелката си.
— Тя е ядосана, и то с право — каза Колин Флеминг. — Остави я да си върви, Тевис. След като се наспи добре, ще проумее мъдростта в думите ти. Утре ще развея знамената и ще отпразнуваме сватбата ви.
— Вие всички сте луди — каза Доналд. — Момичето вече два пъти се опита да те убие, а ти ще я караш насила до олтара? Май си се побъркал, Тевис Стюарт!
— Утре ще се опитам да я вразумя. Ще говоря още веднъж с нея — каза графът. — Тя е момиче, което знае какви са задълженията му, и ще се омъжи за мен, само и само да спаси хората си от сър Джаспър. Не ми харесва това признание, но това нямаше да се случи, ако не бях я отвлякъл. Гневът, от това, че сър Джаспър ще ми се изплъзне, ме подтикна да го сторя. Когато видях изящното същество, изправено пред олтара в прекрасната си бяла рокля, си казах, че само след няколко часа сър Джаспър ще го има в леглото си. Не знам… Не можех да я оставя да се омъжи за него. Длъжник съм на Арабела Грей и ще я пазя и с името, и с меча си.
— Цялата вина за случилото се е на сестра ми Юфимия — а за Робърт Хамилтън, който отново беше пиян. — Аз съм този, който би трябвало да се ожени за лейди Арабела Грей. Ако Юфимия не беше такава курва, това нямаше да се случи. — Той хлъцна два пъти и бавно се плъзна от стола си на земята. Беше готов да заспи под масата.