— Бедното момче! — каза графът. — Все още изпитва вина, но щом веднъж се върне в „Калкърин“, ще се изправи на крака.
— Кога къщата ще бъде построена наново? — попита Гевин Флеминг.
— Хамилтънови ще могат да се върнат там в края на лятото — отговори му графът.
— На колко години е сега Роб? — попита Колин. — „Калкърин“ има много плодородни земи и с една нова и хубава къща ще бъде истинска примамка за жените. Той все още ли не си е харесал някое момиче?
Графът се засмя. От всички тях, Колин най-много приличаше на майка им.
— Роб е почти на шестнайсет. Мисля, че мама чака той да се завърне в земите си, за да му предложи да се ожени за Алис — каза той на Колин.
— Ще бъде по-добре, ако му направим предложението незабавно — каза мъдро свещеникът. — Той е неспокоен, както можете и сами да видите. Ако успеем да се спазарим, ще можем да отпразнуваме сватбата до края на годината. Ще има и други, които ще бъдат примамени от акрите земя на „Калкърин“, Тевис. Щом самият ти не можеш да се ожениш за някоя от сестрите му, ще трябва да оженим Роб за Алис, така че да се подсигурим от тази страна.
— И да освободим момчето от мислите му за Арабела Грей — засмя се Гевин.
— Момичето ще го изяде жив — каза мрачно Доналд Флеминг.
— Но аз съм направен от по-жилава плът — каза тихо графът.
— Да, тя вече на два пъти се опита да те убие — отговориха му незабавно. — Следващия път може и да успее.
— Мисля, че напразно се тревожиш, Доналд — каза свещеникът.
— А аз мисля, че предложението ти е много разумно, Колин. Нямаме никаква гаранция, че Тевис ще успее да върне „Грейфеър“ на неговата господарка, нито пък че ще успее да вземе стойността му в злато. Момичето няма никаква зестра.
— Да, Доналд, Колин е прав — каза и графът. — Аз нямам нужда от зестрата на жена си, но имам нужда от съпруга, която да замени убитата ми от сър Джаспър годеница. Какъв по-добър избор бих могъл да направя от този, да взема неговата собствена годеница. Хората ще кажат, че съм преминал границата с единствената цел да открадна годеницата му — така, както той постъпи с мен. Отмъщението ми се струва добро. Да, решението е правилно!
— А какво ще кажете за краля? — каза Доналд. — Знаете, че трябва да получим неговото разрешение за всичките сватби.
— Джеймс вече ми разреши да се оженя — отговори графът.
— Да, но ти разреши да се ожениш за Юфимия Хамилтън, а не за някаква си далечна братовчедка на английския крал — намеси се Доналд.
— Нямам време отново да моля Джейми за разрешение, Доналд. Когато сър Джаспър научи, а той несъмнено ще научи, че Арабела е в цветущо здраве, може да реши да изпрати човек, който да я убие. Ще мога да я защитавам по-добре, ако я направя моя съпруга. Джейми ще схване положението, щом му го изложа. Исусе Христе, не искам смъртта на момичето да ми тежи на съвестта!
— Значи всичко е решено? Ще се жениш за малкото английско момиченце? — каза Доналд. — И не мога да променя намеренията ти?
— Не, не можеш, ще се оженя за момичето още утре сутринта. — Тевис Стюарт се изправи. — А сега, братя мои, ви пожелавам лека нощ — каза той и излезе от залата.
Другите трима останаха в трапезарията, като пиеха и оспорваха добрите страни на предполагаемия брак. Дори не подозираха, че в същото време графът изкачваше стъпалата, които водеха към Западната кула.
— Ще говоря с мис Арабела Грей — каза той на Флора, която му отвори вратата. — Чакай долу.
Флора направи реверанс, затвори вратата след себе си и бързо заслиза по стъпалата. Графът влезе в малката спалня и седна на леглото. Арабела, с широко отворени от изненада очи, придърпа завивките до брадичката си.
— Махни се оттук! — изпищя тя.
Той взе едната й ръка в своите, усмихна се и каза:
— Ръката ти е толкова малка и нежна, Арабела, а нанася толкова силни удари! — Той целуна дланта й и по гърба й полазиха тръпки. — Знаеш, че трябва да отидеш до олтара по своя воля — каза тихо Тевис Стюарт. — От това зависи както твоята, така и моята чест. Не вярвам, че си обичала истински Джаспър Кийн. Но, така или иначе, вече не би могла да се омъжиш за него. Намираме се в положение, което никой от двама ни не е очаквал. Трябва да извлечем най-доброто от него. Ще ти бъда добър съпруг и нищо няма да ти липсва, обещавам ти.
— Нямам избор, нали, господарю? — каза Арабела. Презираше слабостта, която позволи на сълзите й да потекат. Струваше й се, че сега е дори по-уморена от вчера вечерта.
— Ах, момиче — каза той, чувствайки се неловко, объркан от сълзите й, — не плачи. Ще съкрушиш сърцето ми, въпреки че съм жесток човек.