В Западната кула на „Дънмор“ Флора се събуди с изгрева на слънцето, както й беше обичаят. Остана да лежи върху леглото, за да се нагоди съзнанието й към новия ден. След това се изправи, облече дрехите си, като само за миг хвърли поглед към момичето, за което трябваше да се грижи. То още спеше, сгушено уютно под завивките. Флора кимна. Снощи момичето наистина изглеждаше изтощено. Ще трябва да стопли кофа вода, преди да събуди господарката си, за да може тя да се изкъпе преди сватбата. Побърза да изпълни току-що намисленото, а после се върна в стаята. Момичето не се беше помръднало. Флора наля водата от кофата в голямата тенджера, която висеше над огнището. Стъкна огъня и го раздуха. Когато пламъците набраха височина и сила, тя се усмихна и отиде до леглото, за да събуди момичето. Бързо откри измамата. Изпищя и изтича право в стаите на графа, като изненада личния му камериер, Калъм, с външния си вид и запъхтяното си дишане.
— Момичето го няма! Избягала е, казвам ви! Събуди графа, глупако! Събуди графа!
Като чу врявата, която двамата вдигаха във всекидневната му стая, Тевис Стюарт излезе от спалнята си. Беше гол, както в деня, когато се беше родил, но Флора дори не забеляза, толкова силен беше стресът, който беше получила.
— Малкото момиче, господарю! Отишла си е! — извика Флора.
— Отишла си е? Какво искаш да кажеш, Флора? Нима не ти наредих да стоиш при нея през цялото време? — попита я графът.
— Бях при нея, господарю! Сложих я в леглото й снощи, след като вие говорихте с нея, но когато се събудих сутринта, нея я нямаше!
— Може би напразно се тревожиш, добра жено — каза мило графът. — Днес е нашият сватбен ден и може би не е успяла да заспи. Отиди при мис Хамилтън и виж дали Арабела Грей не е с нея. Ако я няма там, попитай в залата дали някой не я е виждал тази сутрин.
Флора бързо излезе и се върна няколко минути по-късно, останала без дъх.
— Мис Хамилтън каза, че не е виждала Арабела от снощи. Никой не я е виждал, господарю — каза старата камериерка. — Мис Хамилтън обаче каза, че момичето е проявило интерес към задната вратичка, докато се разхождали в двора снощи.
— Задната вратичка? — попита графът.
— Слугите я използват, защото могат да се промъкнат през нея незабелязано, когато искат да се срещнат с любимите си — каза сухо Калъм с многозначителна усмивка.
— Исусе! — възкликна графът и се обърна към Флора, която се беше свила от страх. — Изтичай до конюшнята, жено, и им кажи да оседлаят сивия жребец! Ще бъда в двора след няколко минути! Калъм, помогни ми да се облека.
Флора излезе от апартамента на графа тичешком, все едно че я гонеха глутница вълци. Щом стигна в конюшнята, накара коняря да побърза. Когато графът започна да слиза по стъпалата, които водеха от замъка към двора, Флора вече го чакаше и държеше коня за юздите.
— Един от часовоите каза, че видял едно слугинче да се промъква през задната вратичка преди малко повече от половин час, господарю. Никой друг още не е излизал тази сутрин.
— В коя посока е тръгнала? — попита той, макар вече да знаеше отговора.
— На юг, господарю — отговори Флора точно това, което той си мислеше.
Графът възседна коня и дръпна юздите, за да го насочи към главната порта.
— Кажи на отец Колин да бъде готов да изпълни брачната церемония веднага щом се върнем — извика той на старата жена, след като вече беше препуснал.
— Не бъдете груб с нея, господарю — извика Флора след него. — Тя е още малко момиченце.
Графът направи измъчена гримаса, като чу думите й, и измърмори под носа си:
— Може и да е още малка, но ми създаде толкова главоболия, колкото не биха могли да ми създадат и шест зрели жени. Няма да ми е лесно с такава съпруга, така мисля.
Копитата на коня му вече удряха по коравата прашна земя. Бяха преминали моста. Господарят му го обърна на юг и го смушка, за да премине в бесен галоп. Карираната пола на графа заплющя от насрещния вятър.
Арабела нямаше късмет. Когато графът я наближи и я видя, тя прекосяваше сравнително равно и голо поле. Въпреки че го беше чула да се приближава, просто нямаше къде да се скрие. Искрено си пожела да се превърне в птичка, за да може да отлети. Помисли си, че това може и да не е той. Колебливо обърна глава назад, към конника, който бързо скъсяваше разстоянието помежду им. Познаваше го само от три дни, но незабавно го разпозна. Дори си представи мрачното изражение на лицето му, което още не можеше да види ясно. Сърцето й заби тежко. Арабела започна да бяга, но краката й бяха тежки като олово. Като че ли страхът, който изпитваше, се беше съсредоточил в тях. Той сигурно ще я убие!
Тевис Стюарт се засмя гръмогласно, като я видя да повдига полите си, за да може да бяга по-бързо. После осъзна, че тя го е направила на глупак, като му е обещала да се омъжи за него, а през цялото време е обмисляла бягството си. Той срита жребеца, за да не престава да препуска бясно. Когато я настигна, се наведе, сграбчи я и я хвърли — не дотам нежно — на седлото пред себе си.