— Остави ме да си отида! — изпищя бясно Арабела, като риташе и извиваше тяло.
Графът беше ядосан не на шега. Той стовари десницата си върху дупето й.
— Слушай какво! — изрева той. — Не бих могъл повече да понасям двуличието ти! Мълчи, защото, Бог ми е свидетел, ще те удуша!
Ударът изненада Арабела. Не я заболя, защото дрехите поеха силата му, но изненадата я накара да замълчи. Тя лежа неподвижно, макар да й беше много неудобно, докато стигнаха в „Дънмор“. Когато се заклатушкаха по подвижния мост, часовоите се засмяха гръмогласно при вида на англичанката, която беше настанена грубо върху седлото пред господаря им. Графът спря коня в двора, плъзна се грациозно на земята и се обърна, за да свали момичето. На Арабела й се виеше свят от нахлулата в главата й кръв, но когато световъртежът премина, тя замахна с юмрук към графа. Този път той беше предугадил действията й. Наведе се и избегна удара. После я хвана изотзад за врата и я накара да влезе в Голямата зала, където ги чакаха Мег Хамилтън, брат й Робърт и братята на графа.
— Дева Марийо! — прошепна Мег на Гевин. — Изглеждат така, като че ли са готови да се убият един друг!
— Това е грешка, казвам ви, но той не иска никого да слуша — отговори мрачно, също шепнешком, Доналд Флеминг.
— Затваряй си устата! — изсъска Гевин, когато графът изблъска Арабела и я накара да застане пред малката групичка.
— Изпълни брачната церемония, Колин — нареди графът на по-малкия си брат.
— Не, Тевис, няма да го направя, докато двамата с Арабела не охладите страстите си — отговори свещеникът. — Ще отидете в два различни ъгъла на залата и ще се успокоите. Поне до час няма да ви оженя. Мег, остани, за да правиш компания на Арабела. Ще дойда след няколко минути, за да чуя вашите изповеди, защото бракът е свещен и трябва да влезете в него пречистени и опростени.
— Колин! — изръмжа предупредително графът, но свещеникът протегна ръка и заглуши протестите му.
— Трябва да те предупредя, Тевис, че първо служа на Бога. Хората са едва на второ място — каза тихо Колин Флеминг. — Хайде, падни на колене или, кълна се, ще те отлъча от църквата, братко мой.
В очите на графа се появиха весели пламъчета. Той не беше чак толкова горд, та да не види смешното в тази ситуация. Той беше Стюарт от „Дънмор“, глава на цялото семейство. Дори вторият му баща зачиташе неговото мнение, а ето че сега го накараха да се почувства безпомощен като всеки обикновен смъртен. И то не кой да е, а неговият по-малък брат. Тевис Стюарт послушно коленичи пред свещеника.
В другия край на залата Арабела се оплакваше на Мег от лошото поведение на графа. Мег, изненадана от силния гняв на английското момиче, слушаше мълчаливо и спокойно. До тях се приближи Колин и, в качеството си на свещеник, заговори Арабела. Изслуша изповедта й, но не успя да охлади гнева й. Най-сетне определеният от него един час изтече. Свещеникът хвана Арабела за ръка и я заведе в онзи край на залата, където се намираше графът.
— Хайде, изпълни брачната церемония, Колин — каза графът отново.
— Нима ще се омъжа така? — попита Арабела вбесена. — В тази парцали?
— Няма да те изпусна от поглед, докато не станем мъж и жена — отговори мрачно Тевис Стюарт И неговият гняв започваше да се събужда. — Ако искаш, ще наредя на Флора да ти донесе сватбената рокля. Можеш да се облечеш тук, в залата.
Зелените й очи опасно се присвиха.
— Никога повече няма да облека онази проклета рокля! — извика разпалено тя. — Но няма да се омъжа и в тези дрехи!
— Тогава ще се омъжиш за мен, останала само по долната си риза, мадам. Сватбата ще се състои на всяка цена! Няма да позволя повече да си играеш с мен! — извика гневно графът.
— Да се омъжа за теб, и то само по долна риза! — Арабела вече пищеше. — Никога!
— Тогава, за Бога, ще се омъжиш за мен и без нея, чисто гола, Арабела Грей! — изсъска графът. Още преди някой да е разбрал какво има намерение да направи той, Тевис Стюарт разкъса дрехите на Арабела и я остави съвсем гола, изложена на погледите на всички събрали се.
Мег прикри устата си с ръка и изохка.
— Пресвета Дево! — прошепна Гевин.
Другите двама, Доналд и Колин, бяха онемели от изненада. Не им харесваха действията на най-големия им брат. Арабела беше застинала на място. Като че ли още не беше осъзнала какво е станало. Инстинктът й подсказваше да избяга и да се скрие, но тя си помисли, че ако го стори, ще покаже слабост. Нямаше да позволи на Тевис Стюарт да я победи. На устните й заигра горда усмивка и тя изправи глава. Вдигна ръце, освободи косите си и подаде фибите, направени от черупката на костенурка, на Мег. Косите й я покриха като копринен воал. Тя каза: