— Тъй като още съм девствена, господарю, имам право да нося косата си пусната свободно по време на сватбата.
Гласът й беше чист, звънлив и спокоен. Той кимна. Грациозните й движения му бяха възвърнали здравия разум. Беше силно изненадан от собствените си действия, но вече нищо не можеше да стори, за да поправи грешката си. Да се извини, би означавало да покаже душевна слабост, а той беше господар в собствената си къща.
— Да, щом си девствена, имаш това право, Арабела Грей — отговори й той сериозно. После се обърна към свещеника: — Мисля, че сме готови да започнем, Колин.
Колин Флеминг не се запъна нито веднъж, докато произнасяше думите си. Никога преди не беше изпълнявал брачна церемония, на която булката да се е явила чисто гола, но не можеше да намери никакво възражение срещу това. В случая църквата беше безсилна. Красивият му мелодичен глас произнасяше словата на отличен църковен латински език, без да се поколебае нито веднъж. Не му беше лесно. Помнеше задявките на Доналд по отношение на жените. Беше имал много момичета, но досега не беше виждал гола женска плът. Не можеше да се отрече, че Арабела Грей е много красива, и свещеникът за първи път осъзна истинската природа на изкушението.
По време на церемонията Гевин и Доналд Флеминг гледаха навсякъде из залата, но нито веднъж не погледнаха към младоженците. Гевин изпитваше вина, тъй като, всеки път, когато погледнеше към Арабела, пулсът му се учестяваше. До него стоеше любимата му, сладка Мег и доверчиво стискаше ръката му, а Доналд размишляваше, че женитбата на брат му не е чак такава грешка, каквато си мислеха те. Много бракове бяха сключвани между напълно непознати хора. Най-доброто, на което можеше да се надява мъжът, беше красива жена със зряло, изваяно тяло. Арабела Грей притежаваше тези качества. И дори сега той можеше да си представи какво би било да вземе в шепите си твърдите й конусовидни гърди. Розовото венерино хълмче, сгушено между стройните й бедра, представляваше съблазнителна гледка. Можеше да си представи какво би било да се гмурне там, в нейните дълбини. Слава Богу, че дрехите прикриваха нарастващата му възбуда, защото за нищо на света не би искал да обиди Тевис. Нито за миг, никога, не би пожелал снаха си, ако прелестите й не бяха изложени на показ.
До Доналд стоеше Робърт Хамилтън, който страдаше от тежък махмурлук. Цяла сутрин беше повръщал и сега краката му бяха слаби, омекнали. Беше пребледнял и не беше в настроение да се наслаждава на съблазнителната гледка. Имаше само три желания. Искаше трезва глава, спокоен стомах или бърза и милостива смърт.
— Застанете на колене, за да бъдете благословени — нареди Колин Флеминг на новобрачната двойка и те изпълниха нареждането. Колин направи кръст над главите им, докато говореше: — In nomine Patris et Felii et Spiritus Sancti. — Направи пауза и после каза: — Вече сте женени, Тевис.
— Боже мой!
Всички се обърнаха и видяха Марджъри Флеминг, застанала насред залата. Косата й беше разбъркана от бързата езда. Нито един от тримата й синове не можеше да си спомни да я е виждал друг път толкова ядосана. Когато стигна до групичката хора, лейди Флеминг съблече пелерината си и загърна Арабела с нея. После се обърна към Тевис Стюарт.
— Добро утро, мамо — каза той спокойно. От опит знаеше, че е безпредметно да спори с нея.
— Кога — попита го лейди Флеминг, като наблегна на думите си — съм те учила да унижаваш жените? Или може би ти си мислиш, че положението и титлата ти дават право да се държиш така? Ужасена съм от това, че се отнасяш така към бедното дете.
— Това бедно дете, както погрешно го наричаш, мамо, вече два пъти ме наръга с нож. Тази сутрин, макар че много добре знаеше, че имам намерение да се омъжа за нея, тя се опита да избяга от „Дънмор“. Когато я залових, се опита да ме удари. Едва ли желанието ми да я направя графиня Дънмор може да се нарече „лошо отношение“. Давам й по-добро име от онова, което нейният крал би могъл да й осигури.
Лейди Флеминг изпитваше силно, но тайно, задоволство от факта, че синът й най-после си е взел жена. Но в създалата се ситуация имаше много неща, които не разбираше. Не й остана много време да се чуди, защото синът й побърза да й обясни случилото се, както и какво бе довело до брака му с Арабела Грей. Тя го слушаше мълчаливо. Когато разказът му приключи, тя изгледа подред двамата и каза: