— Тевис, не знам дали бих могла да ти простя лошото поведение, което демонстрира днес. Чудя се дали съпругата ти ще ти прости някога. Ще взема Арабела със себе си у дома, в „Глен Айлийн“. И не искам да чувам никакви приказки за нейната безопасност, защото сър Джаспър си има достатъчно грижи в „Грейфеър“ и няма да си създава безпокойства заради това момиче. А дори и да я последва, кой ще му каже къде е тя? Ако я взема със себе си сега, когато още никой друг в замъка не е станал от леглото, нито един страничен човек не би разбрал къде е тя.
— Арабела е моя съпруга, мамо, и няма да позволя да живее другаде. Мястото й е в „Дънмор“ — отговори графът.
— Наистина ли? — Марджъри Флеминг извиси заплашително ръст. Беше страшна, почти ужасяваща. — Ще ти напомня, сине мой, че познавам всичките ти слабости така, както познавам добрите ти страни. Аз съм те дарила с живот. На този свят има двама души, които трябва да уважаваш и да им се подчиняваш, без да задаваш въпроси. Брат си, краля, и мен! Твоята графиня ще дойде с мен. Ще бъдеш добре дошъл да я видиш в „Глен Айлийн“, щом гневът й се уталожи. Може би ще решиш, че си струва да поухажваш малко съпругата си, сине. Ако искаш вие двамата да ме дарите с внуци, ще трябва да й покажеш своята нежна, любяща и страстна природа. А сега отстъпи назад, Тевис Стюарт, или ще те ударя! — Лейди Флеминг обви с ръка снаха си, за да я защити.
— Мамо! — Мъката на графа беше силна.
— Отстъпи назад, Тевис! — повтори тя.
— Арабела!
— Тя не желае да говори с теб — каза майка му. — Ела, Маргарет Хамилтън, не можеш да останеш тук при тези грубияни. Дай на Арабела някои от дрехите си, за да можем да тръгнем. Ще взема също така и Флора, Тевис.
И тя излезе с царствена походка от залата заедно с двете си протежета.
Глава 6
Ричард, крал на Англия, падна в битка на 22 април 1485 година, пронизан от пиката на уелсец. Смъртта го застигна в кално тресавище, след като конят му навлезе в него, но не можа да излезе. Битката, която привържениците на Йоркшир и тези на Ланкастър водеха за английския трон, приключи само за два часа. Хенри Тюдор, който отсега нататък щеше да бъде Хенри VII, беше провъзгласен за крал на Англия от ликуващите войници. Тази беше последната сериозна битка от дългия и мъчителен за Англия конфликт, известен като Войната на розата. Бялата роза на Йорк и Червената роза на Ланкастър щяха да се съюзят, за да станат Розата на Тюдорите. Новият крал влезе в Лондон на трети септември и беше приветстван от всички.
В „Глен Айлийн“ Арабела плачеше за братовчед си, когото винаги щеше да си спомня с любов и добри чувства. Новината й беше предадена от Тевис Стюарт, който й показа ръкописа, изпратен му от шотландския крал.
„Хенри, по Божията воля английски крал и крал на Франция, принц Уелски и господар на Ирландия…“ съобщава на всички, които го чуват, че: „Ричард, дук Глочестър, напоследък известен като крал Ричард, беше убит при Сандърфорд.“
— Говорят — каза графът, — че крал Ричард можел да избяга, но не го направил. Биел се с невероятна смелост, посякъл знаменосеца на Стюарт. Уилям Брандън, и изпратил медальона на Червения Дракон в прахта, преди самият той да бъде убит.
Тевис Стюарт не разказа на младата си съпруга, че тялото на крал Ричард е било извадено от бронята и поругано. Това деяние беше толкова гнусно и недостойно, че не беше за ушите на една дама.
— Много мило от твоя страна, че ми донесе новините — каза му Арабела. Не беше го виждала от деня на сватбата им, която се беше състояла през юни, защото лейди Флеминг, вярна на дадената дума, беше отвела снаха си от замъка „Дънмор“. Беше прекарала приятно дългото лято в „Глен Айлийн“. До днешния ден Тевис Стюарт не беше успял да намери извинение, за да посети невястата си, а беше прекалено горд, за да дойде без причина, с шапка в ръка, смирено, за да премахнат разногласията си.
— Страхувам се за майка си и за „Грейфеър“ — каза му тя. — Какво ще стане, ако новият крал реши, че потеклото на майка ми е опасно за него?
— И аз си помислих, че ще се разтревожиш за нея, Арабела, затова изпратих човек през границата. Той ще ни каже как се чувства лейди Роуина — каза графът. — Сър Джаспър бързо е затвърдил позициите си в „Грейфеър“, като изпратил на Хенри Тюдор писмено уверение, че му е предан, и то преди поражението на крал Ричард. Имало и други, по-могъщи твои съседи, така ми казаха, които направили същото. Сър Джаспър се извинил, че не може да участва в битките, но трябвало да пази границата. А майка ти, говорят, била бременна и трябвало да роди, преди годината да е изтекла. — Тевис Стюарт дълго се беше чудил дали да не излъже Арабела, но от опит знаеше, че такива лъжи бързо биват разкрити.