— Но те се ожениха едва през юни! — възкликна Арабела, а после пребледня. — Ох! — изохка тя, когато значението на думите му достигна до съзнанието й. Вдигна поглед към него и избухна в ридания. Едва сега разбра колко пълно и безвъзвратно е предателството, което бяха извършили спрямо нея.
Графът взе съпругата си в прегръдките си и я успокои.
— Не плачи, момиче, защото не мога да понасям женските сълзи. Знаеш го.
— Аз не съм жена — изплака Арабела. Сълзите й бяха намокрили копринената му риза.
Тевис Стюарт затвори за кратко очи, а огромната му длан милваше Арабела по красивата коса. Да, тя още не беше жена. И нямаше скоро да стане, ако двамата не сключеха мир. Не беше имал жена от деня на тяхната сватба, защото знаеше, че Арабела Грей — Арабела Стюарт, поправи се той наум с лека усмивка — не би понесла неговата изневяра, въпреки че бракът им още не беше консумиран.
— Така, момиче — каза той, — знам, че те боли, но майка ти вероятно е била самотна, а сър Джаспър има славата на съблазнител. Сега поне детето ще има име, което нямаше да бъде така, ако ти се беше омъжила за този порочен дявол. Помисли за срама, който майка ти щеше да преживее тогава. Ако тя има съвест, дори сега изпитва чувство на вина, сигурен съм.
— Не съм ядосана на майка си — каза му Арабела. — Страхувам се за нея, защото за мен сега е очевидно, че сър Джаспър е жесток и зъл.
— Но майка ти е в безопасност, докато е с него — каза графът, макар самият той да не беше много сигурен в думите си. — Нямало е нужда да се жени за нея, за да получи „Грейфеър“, но той го е направил. Тя ще роди неговото дете, а знам, че сър Джаспър няма деца. Всички мъже искат да имат деца, момиче, и аз мисля, че той ще се отнася и към майката, и към детето, особено внимателно. — Харесваше му да усеща тялото й притиснато в своето и прегърна Арабела още по-здраво.
Арабела, от своя страна, никак не искаше да се лиши от утехата, която й предлагаха ръцете му.
— А ти имаш ли деца? — попита го тя.
— Да — отговори честно той и тя бързо вдигна глава. В зелените й очи се четеше любопитство, изненада, но и болка. — Аз отдавна съм възрастен мъж, момиче, и женската компания ми доставя удоволствие — призна той. — Имам няколко деца и не виждам причина, за да не призная бащинството, още повече че носят чертите на Стюартови. Но не съм имал жена в леглото си от деня на нашата сватба, Арабела Стюарт, въпреки че нуждите ми от жена не са намалели през тези няколко месеца.
— Аз не те познавам — каза тихо тя. — Аз… аз… не мога…
— Аз съм търпелив човек, Арабела, но ти никога няма да ме опознаеш, ако останеш в „Глен Айлийн“ с майка ми — каза той, а тъмните му очи проблясваха. — Станалото — станало. Всичко е вече минало. Нима не можем да започнем всичко отначало, моя малка избухливке?
Арабела въздъхна дълбоко. Тя наистина започваше да харесва този огромен мъж, който беше неин съпруг. Едва сега разбра, че никога не е харесвала Джаспър Кийн. Не беше изпитвала никакви чувства към него. Кралят го беше избрал за неин съпруг и тя го беше приела сляпо, с вярата на младостта, че винаги ще живеят щастливо. Но се страхуваше от завръщането в „Дънмор“. Пое си дълбоко дъх и каза:
— И аз бих приветствала едно ново начало, но бих предпочела да остана още малко тук, докато се поопознаем. Имаш ли нещо против? „Дънмор“ не е далеч, макар че човек би си помислил, че е на няколко мили, като се има предвид, че те виждам за първи път след деня на нашата сватба — завърши тя с весело пламъче в очите.
Той се засмя, доволен от думите й.
— Да не би да съм ти липсвал, момиче?
— О, да. Наистина ми липсваше. Липсваше ми и ездата с лицето надолу върху коня ти, нямаше кой да разкъсва дрехите ми, а също така ми липсваше и животът в малката и студена Западна кула — каза му дяволито Арабела.
Графът се засмя сърдечно.
— Май не ти е било много лесно с мен, а?
Арабела помисли и каза вече много по-сериозно:
— Винаги казвам истината.
— Казвам се Тевис, момиче, и ще ми е много приятно от време на време да ме наричаш по име.
— Тевис Джеймс Майкъл — отговори му тя. — Джеймс е името на баща ти, така казва майка ти, а Майкъл, защото тя много харесвала това име и не можела да реши с кое от двете да те кръсти. Дядо ти разрешил проблема, като те кръстил Тевис Джеймс Майкъл, така казва лейди Марджъри — каза му Арабела.
И изведнъж се изтръгна от прегръдките му, почувствала необясним свян. Той я хвана за ръката и я придърпа обратно. Бяха в библиотеката на втория му баща. Графът заведе Арабела до големия прозорец, отвори го и прекрачи през перваза, като я вдигна на ръце.