— Хайде да се поразходим малко из мамината градина — предложи той. — Денят е ясен и топъл. Какво друго ти е разказвала майка ми за мен?
— Че си бил много гордо малко момче, точно както сега си горд мъж — каза Арабела — Че понякога си безразсъден, но не си лош, нито зъл. Че имаш добро сърце. Че си твърд с враговете си, но също така можеш да прощаваш. Че си предан на семейството и на приятелите си и добър с хората си. Лейди Марджъри също така каза, че си много добър воин.
— Изглежда, майка ми ти е разказала много неща — отбеляза той.
— Майка ти иска да изгладим недоразуменията и различията между нас, Тевис. — Арабела отново се засмя. — Няма търпение да види внуците си.
— Мога да си представя какви ще бъдат децата ни — каза той тихо и спря, за да я вземе отново в прегръдките си. — Малки момиченца с горещ темперамент, малки избухливки със сребристи коси, като майка си. Трябва да те целуна, Арабела — добави бързо той, повдигна лицето й към своето и докосна изненаданите й устни със своите.
— Ох! — въздъхна тя.
Реши, че допирът и вкусът на устата му й харесват. Обви ръце около врата му и се притисна в него, а натискът на устата му се засили. Сладост, сладост! Устните му бяха толкова сладки, помисли си тя, неочаквано и остро осъзнавайки, че гърдите й са станали по-големи и по-твърди. Притисна се още по-силно в него. Без предупреждение разтвори устни. Езикът му се плъзна в устата й и потърси нейния. Това първо докосване я накара да потръпне сладостно. Страстта й нарастваше и тя го прегърна по-здраво. Арабела не знаеше какво всъщност става с нея, но въпреки това всичко й изглеждаше съвсем естествено. Неясно, като в мъгла, в съзнанието й изплува споменът за онзи първи път, когато той я беше целунал. И тогава се чувстваше както сега — като лишена от разум, цялата само чувства. Дали мъжките целувки винаги са толкова сладки, приятни и завладяващи? Когато тя разтвори по-широко уста, в опит да си поеме дъх, езикът му погали нейния. Тялото й се вцепени. Завладяха я чувства и усещания, които досега не беше изпитвала и които със сигурност не разбираше. Те я принудиха да го прегърне здраво и да се притисне плътно до него.
Трябваше да спре. Само след миг щеше да я положи на тревата в градината и да вземе всичко, което тя така неразумно и невинно му предлагаше. Не че нямаше да е приятно и за двамата, но дали тя нямаше да съжалява после? Любопитството и неопитността я тласкаха към нещо, за чието съществуване тя нищо не знаеше. Опитът му подсказваше да отхвърли онова, което му се предлагаше. Искаше тя да е спокойна. Времето работеше в негова полза, както и в полза на съюза между двамата. С въздишка, Тевис Стюарт прекъсна прегръдката и изпита болка, като видя в очите й, че е наранена.
— Момиче, момиче — прошепна той и погали с пръсти лицето й, — изкушавам се да те помоля за повече, но няма да го направя. Не още, макар че ти би изкушила и светец, Арабела Стюарт.
Начинът, по който той наблегна на фамилията й, я накара да потръпне сладостно.
— Защо не още, Тевис? — попита го направо тя.
— Искам да ме опознаеш по-добре и да бъдеш доволна от мен — отговори той.
Тя кимна.
— Въпросът за „Грейфеър“ още не е разрешен. Кога ще ми го върнеш? Крепостта е всичко, което мога да ти предложа. Тя е малка, но пасищата около нея са добри. Има и овощна градина.
— Вашият нов крал все още няма да е готов да разреши спора — каза й той. — Около него все още има чуждо влияние, което той трябва да преодолее. После ще дойде ред на коронацията, отварянето на Парламента и женитбата му с принцеса Елизабет от Йорк. „Грейфеър“ е важен за теб, знам, но не представлява нищо за Хенри Тюдор.
Арабела се намираше в затруднено положение. Не искаше да подновява кавгите си с Тевис Стюарт, особено сега, когато се опитваше да заобича този огромен мъж, който, за добро или за зло, беше неин съпруг.
— Знам, че „Грейфеър“ няма никакво значение за политическия живот на Англия, но колкото по-дълго остане в ръцете на сър Джаспър Кийн, толкова по-трудно ще ни бъде, така мисля аз, да си го вземем обратно. Рано или късно, ти ще го убиеш, разбира се, но ако мама му роди син, възможно е кралят да остави крепостта на него. Немислимо е външен човек като сър Джаспър да притежава земите, които от толкова много години са собственост на фамилията Грей. Точно сега между Англия и Шотландия цари мир. Чух дори, че няколко групи млади шотландски войници са се били на страната на Хенри Тюдор срещу крал Ричард. Сигурна съм, че моментът е подходящ да говориш с крал Хенри за връщането на земята ми.
— Трябва да ми се довериш, Арабела — каза Тевис Стюарт. — Тази зима ще те заведа в двора, за да се срещнеш с брат ми, крал Джеймс. Ще кажем на него, че са те обрали, и той ще разговаря с крал Хенри. Молбата, предадена от крал на крал, има по-голяма тежест. Ще постигнем по-голям успех, отколкото ако аз или ти се срещнем с крал Хенри. Сигурен съм, разбираш, че Англия може да откаже дори на крал Джейми. А може и да решат да оставят „Грейфеър“ на първородната ни дъщеря, за която английският крал ще избере съпруг. Ще изпратят детето в Англия, за да бъде отгледано от семейството на бъдещия си съпруг, за да бъде тя повече англичанка, отколкото шотландка, и верността й по време на война да не бъде под съмнение. Англия може да ти плати, ако сметне, че земите са много важни за нея, и с това въпросът да приключи. Никога вече няма да ти разрешат да живееш в „Грейфеър“, любима. Сега ти си графиня Дънмор и си свързана с шотландския крал.