— Хората говорят, че вашият крал не е особено популярен сред благородниците — отбеляза Арабела. — Защо е така? Ти, изглежда, си много привързан към него. А аз не мисля, че ти би го обичал, ако той не е достоен за обичта ти.
Графът въздъхна.
— Джеймс е миролюбив човек и владетел, но царува във време на военни конфликти, време, в което войната е на пиедестал. Той ненавижда насилието и болката, свързана с него. Все пак, би могъл да спечели уважението на дворянството, ако поне можеше да седи както трябва на седлото, но, уви, той и това не умее. Да ти кажа истината, той дори се страхува от конете. Прилича на майка си, Мари от рода Жилбер, която е племенница на Бургундския херцог, Филип Благородния. Тя заема високо положение в двора на Бургундия и е жена с пъргав ум, силен интелект и милозлива душа. Джейми далеч я превъзхожда с черните си като маслини очи, със светлата си кожа и черната като нощта коса. Да, той е много красив, но у него има нещо странно, което го кара да прилича на чужденец, а това не се харесва на мнозина. Той имаше двама по-млади братя, Алегзандър, граф Олбъни, и Джон, граф Мар. И двамата бяха типични представители на рода Стюарт и в лице, и във фигура. А мисленето им беше като на най-ограничените шотландци. Преди няколко години бяха арестувани, защото бяха заподозрени в предателство. Граф Олбъни наистина се домогваше до трона. Мар умря в затвора, но Олбъни успя да избяга във Франция. Френският крал му намери добра партия за женитба от тамошната аристокрация, но не успя да го подпомогне в борбата му за трона. И така, Олбъни отново прекоси Ламанша, като този път се установи в Англия. Вашият крал Едуард много обича да се бърка в работи, които не го засягат. Той публично призна брата на Джейми за крал Алегзандър IV Шотландски и изпрати брат си, граф Ричард, с армия, която да навлезе в Шотландия.
— Това се случи през лятото, когато беше убит баща ми — каза Арабела. — Тогава не разбрах какво точно е станало. Спомням си само хората, които идваха да набират войска за краля, и майка ми, която го молеше да не тръгва. Баща ми се засмя и каза, че това било само дребна гранична разправия, въпреки че крал Едуард се чувствал длъжен да се намеси. Каза, че шотландският крал не би отстъпил толкова лесно трона си на по-малкия си брат, а също така, че връзките между нашите две кралства не се развивали особено добре.
— Да, така беше — отговори графът. — Джейми тръгна с войската на юг, за да посрещне предизвикателството. За нещастие, взе със себе си група от най-любимите си благородници, нито един, от които не се отличаваше с някакви умения във военното изкуство. Някои от тях бяха изключително добри в другите изкуства. Те всички, без изключение, бяха ненавиждани от останалите благородници. Робърт Кохрейн, който беше архитектът на Голямата зала на замъка „Стърлинг“, беше главният фаворит на брат ми. Той беше надут и арогантен, лишен от чувство за хумор и мразен от всичките си познати. Джейми избра Кохрейн за началник на артилерията, като пренебрегна много по-опитни мъже. Все едно че беше пъхнал клечка кибрит в барута. Лагерувахме в Лодър, когато граф Ангъс и неговите привърженици хванаха Кохрейн и петима други и ги обесиха на моста Лодър. Клюките, които се носеха за брат ми и неговите любимци, бяха толкова отвратителни, че граф Ангъс и неговите хора решили да заменят Джейми с Алегзандър. Те не знаели колко окончателна била измяната на Алегзандър, който се бил заклел във вярност на английската корона. Принудиха краля да присъства на екзекуцията на Кохрейн, а после го придружиха обратно до Единбург.
— Ти беше ли с него? Защо не му помогна? — попита Арабела.
— Да, бях там — отговори графът. — Когато полубрат ми Алегзандър замина за Англия, изпратих един от собствените си хора да се вклини в неговата група. Докато Ангъс придружаваше Джейми, обявен за политически затворник, до Единбург, аз се срещнах на границата с моя човек, който беше откраднал документ, от който се виждаше пълната измяна на Олбъни. Ние занесохме документа в столицата и когато Олбъни пристигна в нея като предполагаем бъдещ крал на Шотландия, намери прием, който много го изненада. Ангъс, който по природа беше сериозен и предан, беше шокиран от факта, че в домогванията си до властта, желаещ на всяка цена да управлява, Алегзандър Стюарт е предал страната си и е позволил тя да попадне в английски ръце. Олбъни беше принуден да изглади недоразуменията си с Джейми, който остана крал, а граф Ричард се върна в Англия. Всичко, което вашият крал Едуард спечели, беше град Бъруик, завладян от граф Ричард с помощта на Олбъни още преди те да се отправят към Единбург — каза Тевис Стюарт.