Върнах се в „Дънмор“ и донесох със себе си обичта към музиката и изкуствата, без които брат ми не можеше да живее. Научих, че мъжът може да уважава и цени красотата, без да загуби мъжествеността си.
— А какво се случи с фамилията Бойд? — Разказът на графа забавляваше Арабела.
— Сър Алегзандър беше екзекутиран, а лорд Бойд избяга от Шотландия заедно със сина си. Живеят някъде в изгнание. Бяха достатъчно далновидни да упражнят влияние над краля, докато беше още малък. Когато са се възползвали от тази възможност, те са знаели, че рано или късно ще платят за смелите си действия. И наистина платиха.
— Всичко е свършило щастливо за брат ти, нали? — каза Арабела.
— Момиче — каза графът, повдигна съпругата си и я сложи да седне на ниската стена, за да може да вижда по-добре лицето й, — нито един крал не би могъл да царува щастливо, докато не постигне абсолютен контрол над съсловието на благородниците. След децата си брат ми обича най-много музиката и архитектурата. Той е много информиран за европейските художници и дори нае един холандски художник да нарисува картина за олтара, на която са изобразени той и кралица Маргарет. Колекционира класически литературни произведения и окуражава работата на нашите поети, като заплаща щедро най-добрите им творби. Красивите монети, които се секат в Шотландия, са резултат от влиянието и покровителството на Джейми. — Графът се усмихна горчиво. — Той не е човек, когото благородниците могат лесно да разберат. По-лесно им е да проявяват към него неодобрение, защото той е различен от тях. Не биха си направили труда да го опознаят, а мисля, че за това не би им стигнало и времето. След обесването на Кохрейн Джейми не проявява добри чувства към никого специално. Страхува се, че могат да сметнат някого за негов фаворит и да му напакостят. Най-близо до титлата „кралски любимец“ е младият Джон Рамзи от Балмейн.
— А какво мисли кралицата за всичко това? — Арабела беше любопитна, защото никога не беше чувала да говорят, че бракът на крал Джеймс е нещастен.
— Кралица Маргарет е най-милата и нежна жена, която някога съм познавал — каза прочувствено Тевис Стюарт. — Тя обича и подкрепя Джейми от първия миг, в който го видя, а той й отвръща със същото. Каквито и недостатъци да има брат ми, каквито и грешки да допуска, съпругата му винаги е до него. Добротата й не знае граници, момиче. Джейми също знае това и никога, по никакъв начин, не й е причинявал мъка, никога не й е казвал лоши думи, нито пък се е мъчил да извлича изгода за себе си от факта, че тя е толкова мила и добра.
— Струва ми се, че характерът на брат ти е доста сложен — каза Арабела. — Познавам много малко хора, като се изключат обитателите на „Грейфеър“, крал Ричард и сър Джаспър Кийн. Но от тях нито един не е наистина това, за което се представя.
Той кимна, доволен от думите й. За него беше ясно, че Арабела, макар да нямаше кой знае колко добро образование, притежава интелект и лесно може да се научи на всичко. Беше се оженил за нея набързо, в опит да си отмъсти на сър Джаспър. Беше разбрал, че ще му се наложи да я приеме такава, каквато е. Но изпита облекчение, когато разбра, че тя може да се промени. После Тевис Стюарт се замисли над тревожната вероятност младата му съпруга да мисли същото за него. Докато я вдигаше на ръце, за да й помогне отново да стъпи на земята, той се питаше какви ли заключения е направила тя за неговия характер.
От прозореца на стаята си лейди Марджъри наблюдаваше сина си и младата му съпруга, докато те се разхождаха сред цветята и неуморно бъбреха. Тя се усмихна, беше доволна. Съпругът й, който много пъти беше виждал тази усмивка, се засмя, застана до нея и я прегърна през кръста. Тя вдигна поглед към него, очите й светеха от задоволство.
— По това време догодина вече ще имам внуче — каза тя и наистина беше убедена, че ще стане така.
Ян Флеминг се засмя.
— На Тевис му трябваше прекалено много време, за да дойде да я види — отбеляза той.
— Да, той е горд — отговори тя, а в гласа й се прокрадваше дълбока майчинска любов — Но аз знаех, че най-накрая ще дойде. Аз успях да успокоя Арабела, да я пречистя от гнева и сега тя ще е по-податлива на чара му. Харесвам това момиче, то ще бъде добра съпруга на сина ми. Майка й я е възпитала добре, въпреки че нейното собствено поведение е немислимо и разюздано. Но аз съм доволна, че дъщеря й не е разбрала за него.
— Не съди майката на Арабела прекалено строго, мила — предупреди съпругата си Ян Флеминг. — Момичето я обича, а дори и аз съм чувал за репутацията, с която сър Джаспър се слави. Чарът му е достоен дори за Стюартите. Не ме учудва това, че е успял да съблазни бедната жена. Но нито веднъж не чух Арабела да говори за майка си без любов. Не мисля, че момичето би обичало майка си, ако тя е развратница.