Елсбет избухна в ридания и коленичи до леглото на господарката си.
— Аз винаги ще ви бъда вярна, заклевам се! — обеща тя.
Свещеникът кимна доволен. Беше сигурен, че акушерката няма да каже нищо, защото тя, като всички, които живееха в „Грейфеър“, беше нещастна и не обичаше сър Джаспър. Само че никой нищо не можеше да направи. Мълчанието й сега говореше достатъчно красноречиво против лошия господар. Елсбет обаче беше нещо различно. Преди три месеца беше родила здраво момченце, чийто баща не искаше да се ожени за нея и да даде името си на детето. Елсбет беше съкрушена, защото твърдо вярваше, че Сийгър ще се ожени за нея. Мъката й отстъпи място на необуздан гняв, когато научи, че любовникът й вече си има жена — или поне така твърдеше той — в околностите на Нортби. Също така имал още няколко деца, научи по-късно, за голямо свое огорчение Елсбет, всички от различни жени. Тя му повярва, когато той й разказа всичко това, защото той вече беше насочил вниманието си към други глупави момичета от „Грейфеър“. Свещеникът мислеше, че Елсбет може да издаде тайните на родилката, за да направи услуга на предишния си любовник.
— Ако предадеш лейди Роуина, момиче — предупреди той Елсбет, — ще ти откажа благоволението на църквата, на теб и на цялото ти семейство. Спомни си какъв срам и унижение ти донесе срамната ти плътска страст… — И наум добави: — Както и на тази дама тук.
— Бебето вече идва — каза кисело акушерката.
Чу се слабият плач на детето и свещеникът направи кръстния знак, благодарен на Бога за успешното раждане.
— Момче е — каза акушерката, — но няма да живее дълго, защото вече виждам образа на смъртта върху лицето му.
— Слава… Богу! — прошепна Роуина Кийн и всички разбраха какво искаше да каже тя.
— Доведи сър Джаспър, момиче — нареди отец Анселм на Елсбет. — Не казвай нищо повече от това, че съпругата му е родила син.
Елсбет кимна и изтича вън от стаята.
— Дайте ми… детето — каза Роуина, съвсем отпаднала. Акушерката беше свършила с почистването на бебето от околоплодната вода. Уви го в чисти пелени и го подаде на майка му. Роуина го взе в прегръдките си, а нежните й сини очи се напълниха със сълзи.
— Бедното дете — каза тя тихо.
Вратата на спалнята се отвори с гръм и трясък, грубо блъсната отвън. Джаспър Кийн влезе наперено.
— Къде е синът ми? — попита той високо. — Дайте ми момчето!
Беше полупиян и залиташе из стаята. Роуина кимна на акушерката, която взе детето от нея и го подаде на баща му. Джаспър Кийн дълго гледа сбръчканото личице на сина си, а после погледна свещеника право в очите и попита:
— Ще живее ли?
— Мисля, че не, господарю — отговори отец Анселм. — Трябва незабавно да го кръстим.
Джаспър Кийн кимна.
— Кръстете го Хенри — каза той и подаде бебето на Елсбет.
— Какво, господарю? — Роуина с мъка се изправи до седнало положение и, с последните си сили, се присмя на съпруга си. — Нима няма да го кръстиш Ричард, на онзи, който ти даде всичко това? Къде остана твоята благодарност?
Сър Джаспър застана до леглото и сведе поглед към нея.
— Дори сега, когато смъртта вече се е настанила в очите ти, сладка Роу, ти си красавица — отбеляза той. — Ще кръстим бебето Хенри, за да уверим краля в предаността си. Колкото до Ричард, да, дължа му малко нещо заради „Грейфеър“. Но след като оплача теб и бебето и нося известно време траур, аз ще се оженя отново, сладка Роу, и фамилията Грей от „Грейфеър“ ще остане само спомен, ако въобще някой ще си спомня за тях и за крал Ричард. Имам намерение да основа тук нова династия. Ще построя огромна църква в селото, точно до сегашната. Ти и нашият син ще имате своето място в новата династия, защото ще се погрижа да ви положат в семейната гробница. Вие ще бъдете първите от многото — завърши той и се засмя.
Роуина се засмя, като чу думите му. Смехът й беше кратък и приличаше по-скоро на лая на куче.
— Ще завършиш дните си… съвсем сам, Джаспър — каза тя и падна обратно на възглавниците. — Съвсем сам…
Очите й се затвориха, а дишането й стана извънредно тежко. Очарован, Джаспър Кийн наблюдаваше предсмъртната агония на съпругата си. Сега, пред лицето на смъртта, Роуина изведнъж беше придобила повече смелост и сила, отколкото беше имала през целия си живот. Винаги беше била толкова слаба и покорна. Тя наистина беше най-красивата жена, която беше притежавал, и му беше идеална партньорка в леглото. Трябваше да признае, че тя ще му липсва, въпреки че се оказа неспособна да го дари със здрав син. Сините й очи отново се отвориха. Сър Джаспър изпита толкова силен страх, че кръвта се смръзна във вените му, а космите по врата му настръхнаха. Роуина го погледна право в очите и каза с глух глас: