— Никога няма да притежаваш „Грейфеър“, Джаспър. — Тя направи дълга пауза, а после продължи: — Ти… си… прокълнат!
И животът напусна очите й. Джаспър стоеше като прикован на мястото си до леглото й. Не можеше да се помръдне.
Най-после свещеникът се приближи и нежно затвори очите на Роуина. Зад него бебето слабо проплака. Отец Анселм се обърна и направи знак на Елсбет да го последва с детето до семейния параклис.
— Ще дойдете ли и вие, господарю? — попита той бащата.
Той поклати отрицателно глава, без да промълви нито дума. Мина покрай свещеника и слезе долу в залата, където продължи да пие. Малко преди зазоряване изпадна във вцепенение. Точно тогава Хенри Кийн въздъхна за последен път.
Когато Джаспър Кийн се събуди по пладне на другия ден с ужасно главоболие и пресъхнала уста, гробът за съпругата и детето му беше вече готов и ги чакаше. В малката църквица на „Грейфеър“ Роуина беше положена в ковчега си, облечена в най-хубавата си рокля, пшениченорусата й коса беше измита и сплетена на една плитка. В прегръдките си държеше мъртвото дете. Добрите хора на „Грейфеър“ бяха вече преминали покрай ковчега и сега чакаха с нетърпение сър Джаспър Кийн, за да могат да погребат бедната си господарка. Когато най-после дойде, придружен от Сийгър, беше вече средата на следобеда и наближаваше времето на залеза. Беше първи декември. Джаспър Кийн погледна само бегло жената, която му беше съпруга, макар и за кратко. Даде сигнал на свещеника да започва опелото.
В църквата беше студено. Службата беше кратка. Графът остана само докато хвърли буца пръст върху ковчега на съпругата и сина си. Веднага след това си тръгна. Фицуотър беше този, който с любов изпълни задачата да покрие изцяло гроба. Когато свърши, червените лъчи на залязващото слънце огряваха западните хълмове. Роуина беше положена до първия си съпруг, Хенри Грей, защото всички, които я познаваха, знаеха, че такава е последната й воля. Когато изпълни задачата си, Фицуотър се върна в залата на крепостта, където завари сър Джаспър и Сийгър, вече полупияни, с две хубавички прислужнички. Очевидно имаха намерение да прекарат една дълга нощ в женските обятия. Те не го видяха нито да влиза, нито да излиза, защото, след като ги погледна с презрение, Фицуотър побърза да се махне тихо оттам. Не беше вероятно сър Джаспър да го потърси тази нощ.
Фицуотър беше необикновено висок. Височината му беше още по-уникална заради факта, че той беше много строен. Беше толкова слаб, че можеше да се нарече и мършав. Това караше мнозина да се заблуждават по отношение на силата му. Макар и слаб, той имаше здрави мускули и беше жилав и много силен. Имаше издължено и изразително лице, което обикновено беше тъжно. Очите му бяха светли и интелигентни, а челото — високо. Косата му, която беше пясъчножълта, беше винаги късо подстригана. Но най-характерната му черта беше дълбокият му глас.
— Ще бъда в къщичката си — каза той на часовоите и прекоси моста, преди да го вдигнат за през нощта. Спусна се бързо по хълма, от другата страна, на който беше малката каменна къща, която лорд Грей беше дал на семейството му преди много години. От комина й се издигаше бледосив пушек, който се виждаше дори в сгъстяващия се здрач. От малкото прозорче струеше светлина, която подсказваше, че вътре е топло и уютно. Фицуотър отвори вратата на дома си, наведе се, за да мине през прага, и влезе. Вътре бяха съпругата му Розамунд, синът му Роуън и четири от дъщерите му. Всички бяха насядали до масата. Трите му най-големи дъщери вече бяха омъжени и живееха със семействата на съпрузите си.
— Тази вечер не си ли необходим в крепостта? — попита го съпругата.
— Сийгър е с него — каза мрачно Фицуотър. — Дъщерите на Деруърд им правят компания. На сутринта и двамата ще са махмурлии. Тези две момичета имат ужасно поведение.
— Те нямат майка, която да ги научи как трябва да се държат — каза тихо Розамунд.
— Слава Богу, че Уона, Скърли и Нелин са омъжени и са далеч от „Грейфеър“ — каза Фицуотър. — Сега, когато лейди Роуина е мъртва, Джаспър няма да сдържа плътските си страсти. Нито едно момиче в околността няма да е в безопасност. — Той втренчи поглед в най-малката от дъщерите си. — Джейн, ти на колко години стана?
— На девет, татко — отговори момичето.
— А ти. Еба?
— На седем, татко.
— А малката ми Ани?
— На пет, татко — усмихна се най-малкото момиченце.
Фицуотър кимна.
— Те са в безопасност, но ти, Лона, няма да си в безопасност, докато не се омъжиш. Синът на Ред е добра партия за теб и ти го знаеш.