Розамунд видя несъгласието, което очите на Лона изразиха, и каза.
— Лейди Арабела обеща на Лона, че ще я вземе за лична камериерка, мъжо. Лона може да си търси съпруг и по-нависоко от сина на Ред, така мисля аз. Освен това сър Джаспър ще иска да си получи правото на господаря да прекара първата брачна нощ с булката на васала си. Това ще му достави истинско удоволствие.
Фицуотър кимна, за да изрази съгласието си с думите на съпругата си.
— Да, ще му достави удоволствие да изнасили една безпомощна девица. Не искаме това да се случи и с нашата Лона. — Той мълча дълго време, а после каза на дъщеря си: — Имаш ли достатъчно смелост да се качиш на коня и да отидеш отвъд хълмовете Шевиот, да потърсиш Арабела и да й разкажеш за смъртта на майка й, а после да я помолиш да те вземе на служба при себе си, Лона?
Лона не се поколеба нито за миг.
— Да, татко! — отговори тя.
— Съпруже! — извика силно Розамунд и хвърли предупредителен поглед към по-малките дъщери, които слушаха внимателно разговора. Той, изглежда, ги забавляваше.
— Не сте чули нищо, момичета мои — каза тихо Фицуотър на Джейн, Аба и Ани. — Ако кажете дори думичка на някого, може да ни убият. Разбирате ли?
Трите кимнаха тържествено и отговориха в хор:
— Да, татко!
— Тогава, отидете в леглата си, момичета, кажете молитвите си, помолете се и за душата на бедната лейди Роуина и заспивайте — каза баща им.
Трите станаха от масата и послушно се заизкачваха по тясното стълбище към втория етаж на малката къщичка. Отгоре се чуха детските гласчета, които редяха думите на молитвата за сън. Фицуотър се усмихна, в очите му проблеснаха любов и щастие, и каза на Лона:
— Ще тръгнеш преди зазоряване, Лона, а брат ти ще те придружи. Ще ти дам и кобилата на лейди Арабела, за да я заведеш при нея. Роуън, ти ще вземеш черния жребец, но ще трябва да се върнеш до падането на нощта. Нито Сийгър, нито сър Джаспър знаят колко коня има в конюшните, така че няма да забележат изчезването на кобилата. Тази нощ небето говори, че утре сутринта ще има дъжд, така че нито един от двамата няма да си покаже и носа навън от Голямата зала. Сър Джаспър ще остане да се наслаждава на „наследството си“, сигурен съм. След изчезването на Лона ще кажем, че е избягала, защото не е искала да се омъжи за сина на Ред. Всички знаят какви са чувствата й към него, нали, Лона? — завърши баща й, като дори направи опит да се пошегува.
— Не бива да нараняваме чувствата и гордостта на момчето — каза Розамунд, която имаше добро сърце.
— Не се тревожи, мамо, няма да го обидим — каза Лона със смях. — Той ме обича не повече, отколкото аз — него. Той е хвърлил око на нашата Джейн, а тя също наистина го харесва.
— Нима? Истина ли е това? — каза майка й изненадана. — Е, сега започвам да виждам нещата в съвсем друга светлина.
Всички се засмяха, защото Розамунд много обичаше да събира младите хора. И беше толкова добра в това изкуство, че цялото село разчиташе на нея за тези неща.
— Къде трябва да заведа Лона? — попита Роуън. Той беше разумен и практичен младеж, също като баща си.
— Нашата господарка беше открадната от граф Дънмор. Говорят, че се е оженил за нея, за да си отмъсти на сър Джаспър — отговори Фицуотър. — Заведи Лона в замъка „Дънмор“, защото ако лейди Арабела не е там, те знаят къде е. Кажи, че Лона е нейната лична камериерка и е избягала от „Грейфеър“, за да й служи. Кажи още, че й носи вести за майката на лейди Арабела. Тогава ще можеш да оставиш сестра си и да се върнеш у дома. Но ти, Роуън, също можеш да прецениш какво да направиш.
— Как ще успеем да вземем и върнем конете, без да ни видят, татко?
Фицуотър се усмихна.
— Много пъти съм отмъквал коне от „Грейфеър“, синко. Едната стена на конюшнята е всъщност външна стена на замъка. В нея има малка вратичка, през която спокойно можеш да преведеш един кон. Тя е прикрита добре и не се вижда отвън. Вече толкова много години не са открили съществуването й. Джон, конярят, има много здрав и дълбок сън. Но дори да се събуди, той не би казал нищо. Надява се да се ожени за вашата леля Елсбет. Няма да се кара с мен сега. Ще се погрижа за конете, момчето ми. — Засмя се, като видя изненадата, изписана по лицето на сина му. — Хайде, Лона, облечи си топли дрехи. Сложи си всичките фусти, които имаш, а също така и вълнени чорапи. Ще бъде студено, ще вали дъжд и ездата няма да е никак приятна. И по-добре си лягайте веднага, защото утре ще имате нужда от всичките си сили.
Когато децата отидоха да си легнат, Фицуотър седна близо до огъня и прие издяланата от дърво чаша, която жена му беше напълнила с леко пивкаво вино. Жена му коленичи до него.