— Какво ще стане сега, мъжо? — попита го тя.
— Не знам. Предполагам, че сър Джаспър ще помоли краля да узакони собствеността му над „Грейфеър“ и ще си потърси веднага друга съпруга. Точно затова изпращам Лона при лейди Арабела. Тя е последната от рода Грей и ако наистина я познавам толкова добре, колкото си мисля, няма толкова лесно да преотстъпи земите си на сър Джаспър Кийн. Ще се бори с него.
— Но дали ще може да си вземе обратно „Грейфеър“, съпруже? Тя е омъжена за шотландец — каза Розамунд.
— Не знам, жено, не съм запознат с тези въпроси и с правилата, според които живеят благородниците. Но не искам сър Джаспър Кийн за свой господар и ще направя всичко, което мога, за да го отстраня. Ако лейди Арабела е доволна да бъде само графиня Дънмор, не бих могъл да направя нищо повече. Но вярвам, че когато научи, че майка й е починала по време на раждането, лейди Арабела ще пожелае да си отмъсти за нейната смърт. А нейният съпруг може би отново ще пожелае да потърси справедливост за смъртта на Юфимия Хамилтън.
— Какво ще стане с нас, с нашето семейство — продължи да пита Розамунд разтревожена, — ако сър Джаспър научи, че ти искаш да го предадеш?
— Няма да направя нищо повече от онова, което току-що казах, жено — отговори Фицуотър. — Ще изпратя съобщение на лейди Арабела, нищо повече. Кой ще разбере, че съм го направил? Лона ще е заминала, а Роуън ще се е върнал. Освен това, нима лейди Арабела няма право да знае за смъртта на майка си. Тя трябва да се моли за душата на бедната жена.
Розамунд кимна бавно.
— Прав си, мъжо — каза тя. Наистина беше повярвала в доводите на съпруга си. Фицуотър никога не беше предприемал нещо, което да заплаши сигурността на семейството му. Тя знаеше, че и сега не би ги поставил в опасност.
— Хайде да си лягаме — каза Фицуотър.
Когато се сгушиха в прегръдките си, той успокои страховете й. Те се любиха бурно, докато постигнаха пълно удовлетворение и за двамата. Той я остави да спи със спокойна усмивка на лицето, час-два преди зазоряване. Промъкна се тихо в нощта, изкачи се по хълма към крепостта, пъхна единствения ключ, който съществуваше за тайната вратичка на конюшните, в ключалката и влезе. Спря и се ослуша. Някъде отгоре долетя силното хъркане на Джон и по-нежни звуци, характерни за жените, които спят, което подсказа на Фицуотър, че Джон не е сам в леглото си. Сигурно е Елсбет, помисли си капитанът, защото Джон истински я обича. Чу се плачът на малко дете и Фицуотър разбра, че е прав в предположенията си, защото Елсбет не би оставила детето си само. Тя беше добра майка. По-добре беше да побърза, защото племенникът му май беше огладнял и щеше да се събуди съвсем скоро. А това означаваше, че Елсбет също ще трябва да се събуди, за да накърми сина си. Щеше да бъде далеч по-добре тя да не узнае нищо. Той отиде, съвсем инстинктивно, до яслата, която му трябваше. Оседла първо черния жребец, а после и кобилата на Арабела. Конете го усетиха, но бяха още сънени и останаха тихи и спокойни. Той бързо преведе двата коня през тайната вратичка. Държеше юздите в едната си ръка. Обърна се и с другата заключи вратата след себе си. А после се спусна с конете по хълма и ги заведе в малката си къща. Тъмнината ги скри от погледите на дремещите часовои.
Розамунд вече беше станала и приготвяше овесена каша. Щеше да издълбае два от вчерашните хлябове и да изсипе в тях кашата. Така приготвените хлебчета щяха да вземат децата, когато тръгнеха на път. А за закуска щяха да имат само каша. Двете деца ядяха бързо и пиеха бира от една-единствена издълбана от дърво чаша. И двамата разбираха, че трябва да побързат. Трябваше да са далеч от „Грейфеър“, когато първите лъчи на слънцето докоснеха земята. Когато станаха от масата, Розамунд пъхна една кошница в ръката на сина си.
— За из път — каза тя и се обърна към Лона: — Не знам дали ще се видим някога пак, дъще — поде сериозно тя. — Но помни всичко, на което съм те научила, и всичко, което съм ти казала. Вярвай в Бога и бъди предана на лейди Арабела. — И тя непохватно прегърна Лона. — Нека Исус и благословената Дева бдят над теб, детето ми. Изпращай ми по някоя и друга дума винаги, когато можеш.
Едва тогава, в този миг, Лона разбра смисъла на това, което ставаше. Светлите й лъчезарни очи се напълниха със сълзи. Но тя си помисли, че приключението, в което се впуска, е очарователно. Реши, че ще й е по-добре там, настанена при лейди Арабела. Щеше да бъде личната камериерка на графинята. Нито един член на тяхното семейство не се беше издигал толкова нависоко! Тя целуна набързо майка си и каза:
— И вас да ви пази Господ, мамо. Сбогом!
— След час ще завали — предупреди Фицуотър сина си, а Розамунд загърна главата и раменете на дъщеря си със своя най-хубав вълнен шал. И двамата придружиха децата си до външната врата, за да ги видят как потеглят.