Той се замисли над думите й и реши, че те са много мъдри. Беше малко засрамен дори, защото нито за миг не помисли, че за баща им съществува някаква опасност. На Роуън винаги му се беше струвало, че баща му притежава власт. Но в думите на Лона имаше много здрав разум, затова, когато часовоят се върна и каза, че е готов да ги заведе до „Глен Айлийн“, Роуън му благодари и те незабавно продължиха пътя си.
В Шевиот Корт, къщата на лорд Флеминг в „Глен Айлийн“, днес цареше невъобразима суетня и неописуема врява. Булката беше открила на бузата си петно, което я накара да избухне в сълзи, защото беше сигурна, че няма да изчезне до деня на сватбата. Точно по средата на тази безумна врява пристигнаха децата на Фицуотър. Арабела, която слизаше по главното стълбище на къщата, ги видя, застанали в коридора, и с радостен писък се хвърли към тях. Часовоят се усмихна, доволен от това, че е зарадвал новата графиня, която все още малцина от подчинените й познаваха, защото тя живееше тук, в Глен Айлийн.
— Лона! Роуън! Как така сте тук? Как е майка ми? Какво ново в „Грейфеър“? Говорете! Говорете!
Лона отново кихна.
— О, мила — каза Арабела, — ти си мокра до кости и премръзнала. О, бедните ми! — Тя се обърна към часовоя. — Заведи Роуън в кухнята, за да се изсуши, моля те. Лона, ела с мен.
— Господарке… лейди Арабела — каза Роуън, — не мога да остана. Татко открадна конете от конюшнята. Трябва да върна жребеца, преди да са открили, че го няма. Лона ви доведе кобилата. Татко каза, че тя може да остане тук.
— Не можеш да тръгнеш, преди да си се изсушил, Роуън — каза Арабела категорично. — Отиди в кухнята да се нахраниш, а аз ще ти намеря сухи дрехи. Конят ти също трябва да си почине. Времето няма да стане по-добро.
— Съветът е добър, момче — каза графът, който също се беше появил в коридора, защото беше научил за пристигането им. Фъргюс, заведи момчето в кухнята и нахрани коня.
— Да, господарю! — отговори часовоят и се усмихна срамежливо на Лона. — Надявам се, че няма да се разболееш, момиче — каза той, обърна се рязко и излезе заедно с Роуън.
Лона почувства как и без това горещите й бузи почервеняват. Младият часовой беше наистина красив момък. Може би все пак щеше да се научи да обича тази студена, сива и негостоприемна страна.
— Арабела, отиди да кажеш на майка ми за пристигането на твоите слуги — каза графът. — Момичето ще има нужда от гореща вана и сухи дрехи. Аз ще й донеса малко уиски, за да се стопли, а после ще я заведа в кухнята, за да се сбогува с брат си. След това ще ти я изпратя.
Арабела се усмихна топло на съпруга си, доволна, че той проявява любезност и загриженост към Лона и Роуън. След това бързо излезе. Графът също излезе, върна се с чаша уиски и каза:
— Новините, момиче?
— Лейди Роуина е мъртва, господарю. Умря при раждането. Момчето също умря. — Тя изгълта уискито и се задъха, защото почувства стомаха си като огнена топка. След малко топлината запълзя и по вените й. — Господи! Тази напитка е много силна, господарю!
Тевис Стюарт се засмя.
— Да, момиче, много е силна — съгласи се с нея той. — Довърши разказа си, преди да се е върнала съпругата ми.
Лона кимна:
— Баща ми е Фицуотър, капитанът на крепостта, господарю. Не може открито да се противопостави на сър Джаспър Кийн, защото се страхува да не изложи на опасност семейството си, но е предан на фамилията Грей. Иска лейди Арабела да знае за смъртта на майка си. Казва, че сър Джаспър ще действа бързо, за да заздрави позициите си в „Грейфеър“.
— Да, така ще стане — отбеляза графът. — И аз щях да постъпя така, ако бях на негово място. А ти, момиче? Баща ти те е изпратил в „Дънмор“, за да бъдеш в безопасност, така предполагам. Ти си красиво момиче, а окото на сър Джаспър забелязва такива като теб.
Лона се изчерви и се изкикоти, но бързо се опомни.
— Леля ми, Елсбет, беше лична камериерка на лейди Роуина, господарю, а аз щях да служа на лейди Арабела. Баща ми наистина ме отпрати от „Грейфеър“, за да бъда далеко от сър Джаспър, но също така лесно можеше да ме омъжи, защото имах няколко предложения. Но аз предпочитам да започна службата си при господарката, ако тя ме иска.
През последните три месеца Тевис Стюарт беше ухажвал усилено невястата си, която, шест месеца след сватбата, все още му беше съпруга само на думи. Вече беше готов да си признае, че се е влюбил в Арабела. Искаше да си я вземе в „Дънмор“, искаше я в леглото си. Знаеше всичко за Фицуотър, за жена му Розамунд, Роуън, Лона и всички деца на Фицуотър, защото Арабела му беше разказала всичко за живота си. Съпругата му страдаше от отсъствието на Лона. Ако сега „разрешеше“ на Лона да остане, щеше да сложи успешен край на ухажването.