— Да, тя ще иска да останеш, момиче — каза той на Лона. — Ти много й липсваш, но аз искам да те помоля за една голяма услуга.
— Всичко, каквото кажете, господарю! — обеща Лона. Арабела беше такава късметлийка, помисли си тя. Графът беше по-красив дори от сър Джаспър!
— Сестра ми, Алис, трябва да се омъжи на пети този месец. Ако кажеш на съпругата ми за смъртта на майка й, това ще помрачи радостта от сватбата. Арабела няма да може да се крие всеки път, когато й се доплаче. Тя е моя съпруга, а аз съм глава на семейството. Лошите новини могат дори да попречат на сватбата на Алис, а аз много я обичам, защото е най-малката ми сестра.
— Съгласна съм, господарю, но господарката ще ме разпитва до припадък за новини от „Грейфеър“. Ако избягвам въпроса, тя ще се запита какво не е наред. Не мога да я излъжа — каза Лона, много разтревожена.
— Да, тя е твърдо решена да изкопчи всичко от теб. Като куче териер е — каза графът и се засмя, — но ако се престориш на болна, Лона, тя няма да те разпитва, докато не се почувстваш по-добре. Можеш ли да го направиш?
— Да, господарю, но как ще заблудя останалите хора в къщата?
На вратата се почука и графът извика високо, че могат да влязат. В стаята се втурна Флора. Усмивка озари красивото лице на Тевис Стюарт.
— Флора ще ни помогне, момиче! — каза той, а после набързо обясни затруднението, в което се намираха.
Когато свърши. Флора кимна:
— Ще заведа Лона в кухнята да се сбогува с брат си, господарю, а това ще ви даде време да намерите майка си и да обясните плана. Не много след като брат ти си тръгне, ти трябва да припаднеш, момиче. Ще можеш ли да се престориш?
— Да — каза спокойно Лона, — ще мога.
— Добро момиче — одобри графът. — Не се тревожи за нищо. Аз сам ще разкажа на Арабела за смъртта на майка й, но след сватбата.
В кухнята Лона се сбогува с брат си. Топлината, която се излъчваше от фурните и от камините, бързо беше изсушила мокрите му дрехи. Топлото ядене и няколко чаши бира бяха възвърнали силите му. Фъргюс, който ги беше довел тук, беше останал да му прави компания. Като го разгледа по-отблизо, Лона реши, че той наистина е красив. Косата му бе черна и права, а сините му очи весело блестяха, докато си бъбреше с кухненските прислужнички, на които той очевидно беше любимец. Изтощена и все още мокра, Лона никога през живота си не се беше чувствала толкова непривлекателна. Неизвестно защо, това я тревожеше и тя изля гнева си върху Фъргюс.
— Брат ми трябва незабавно да си тръгне, бърборко такъв! — скара му се тя. — А ти си седиш тук със самодоволна физиономия и говориш ли говориш, като с това го караш да прави същото.
— Престани, Лона — отговори спокойно Роуън. — Скоро ще бъда мокър до кости. Нека се насладя на още миг уют и топлина.
— Ако Сийгър разбере, че те няма, на татко и на семейството ни ще се случи нещо ужасно — каза Лона. Изведнъж гласът й изневери, а по бузите й се затъркаляха сълзи, за неин най-голям срам.
Фъргюс скочи от мястото си.
— Не се тревожи, момиче — каза той. На красивото му лице беше изписана истинска загриженост. — Тръгваме вече. Аз ще изпратя брат ти чак до „Грейфеър“. Не се страхувай за него.
— Бог да е с теб, Роуън — успя да каже Лона, а после излезе на бегом от кухнята. Флора бързаше след нея.
Когато научи за болестта на Лона, Арабела много се ядоса. Лейди Марджъри я увери, че това никак не е изненадващо, като се има предвид, че „горкото дете“ е яздило цял ден под проливния дъжд.
— Представи си, горкото дете имаше четири фусти, две, от които фланелени, и всичките бяха мокри, като че ли току-що извадени от водата — каза лейди Марджъри. — А пък шалът…!
— Кога ще мога да я видя? — попита Арабела. — Искам да науча новините от „Грейфеър“, мадам.
— Ще минат няколко дни, докато Лона се посъвземе, мила — отговори лейди Марджъри. — Сигурна съм, че нищо не е толкова важно, че да не може да почака. Сигурно ще се чувства добре след сватбата на Алис и Робърт Хамилтън.
Арабела трябваше да се задоволи с преценката на свекърва си за положението, защото да й задава по-нататъшни въпроси би било грубост и проява на лошо възпитание. За шестте месеца пребиваване в Шотландия тя беше успяла да обикне всички членове на това голямо семейство. Въпреки че беше отраснала като единствено дете в семейството и в относителната изолираност на крепостта „Грейфеър“, за Арабела не беше трудно да се превърне в любяща и обичана от всички Стюарт. Сватбата на Алис Флеминг и Робърт Хамилтън беше първият истински празник, в който участие щеше да вземе и Арабела. Щом лейди Марджъри казваше, че Лона ще се оправи, тя трябваше да приеме отговора и да се радва на предстоящата сватба.