Пети декември дойде. Беше студен, но за всеобща изненада, ясен ден. Декември не беше месец, през който слънцето ярко грее, и това, че веселите му лъчи огряваха, макар и да не топлеха, земята, беше сметнато за добро предзнаменование. Като че ли всичко говореше, че съвместният живот на младоженците ще бъде щастлив. Алис Флеминг беше много красива, облечена в рокля от бяло кадифе, чиято горна част беше силно прилепнала по тялото. Талията беше ниско разположена, а деколтето — така изрязано, че да подчертава красивите й гърди. Роклята беше с висока яка, щедро обточена с хермелин. С хермелинова кожа бяха украсени и дългите тесни ръкави и ръбът на роклята, включително и дългият шлейф, който, освен това, беше украсен и с жълт брокат. Не носеше никакви бижута, освен венчалния си пръстен и нежна златна верижка на кръста, от която висеше златен кръст. Косата й беше свободно пусната, за да подсказва за нейната непорочност. Беше наметнала пелерина, обточена с кожи. Беше придружена от двора на Шевиот Корт до църквата от баща си, събралите се за сватбата гости и семейството си. Когато влязоха в църквата, Арабела се огледа и сметна, че всичко в нея говори за варварски разкош. Членовете на фамилията Флеминг бяха облечени в карирани поли, в които преобладаваха червеният, зеленият и синият цвят. Тези цветове бяха основните за тяхната фамилия. Семейство Хамилтън носеха дрехи, чиито карета бяха в синьо и червено, украсени с тънка бяла линия. А Стюартите от Дънмор носеха поли, чиито преобладаващи цветове бяха зелено, черно, тъмносиньо и червено. Дрехите на дамите бяха толкова разноцветни, че не се поддаваха на описание.
Всички бяха много любопитни и нямаха търпение да видят съпругата на Тевис Стюарт, която, ако мълвата беше вярна, не беше влязла още в замъка му, камо ли в леглото му. Много от дамите честно си признаваха, че не знаят защо това е така, тъй като, според тях, нямало никаква причина за подобно поведение. Граф Дънмор притежаваше чара на Стюартите, така смятаха всички присъстващи жени без изключение. Хората говореха, че тя е англичанка, а това вече беше пикантна новина и че той я откраднал от църквата в деня, в който щяла да се омъжи за другиго. Всички приятели, роднини и съседи бяха приели поканите, защото знаеха, че графът и съпругата му със сигурност ще присъстват на сватбата на Алис Флеминг и Робърт Хамилтън.
Арабела не ги разочарова. Беше облечена в рокля от светлосиньо кадифе и сребриста пелерина, обточена с хермелинови кожи. Беше вдигнала красивата си коса със златни фиби, украсени с перли. На врата си носеше огърлица от перли и аквамарини. На всеки един от пръстите й блестеше златен пръстен. Красивият й съпруг й засвидетелстваше огромно внимание, което правеше интригата още по-интересна.
Когато религиозната церемония свърши, всички гости се върнаха обратно в Шевиот Корт за банкета, където внимателно наблюдаваха графа и неговата съпруга. Обаче нищо в поведението им не подсказваше какво е естеството на отношенията им. Те бяха, във всяко едно отношение, щастлива двойка. Когато се разделяха за малко по необходимост, Тевис Стюарт винаги търсеше с поглед съпругата си, като че ли копнееше за нея. Това объркваше гостите и те не знаеха какво да мислят.
— Ти си женен за нея, нали? — попита го неговата полусестра принцеса Мери, която вече беше сключила втори брак. Вторият й съпруг беше лорд Джеймс Хамилтън, далечен роднина на настоящия младоженец. — Наистина ли си женен за нея?
Тевис Стюарт се засмя и с обич целуна по бузата красивата си сестра.
— Колин ни венча през юни, точно както днес венча Алис и Робърт.
— Това нищо не ми говори — отговори сухо сестра му. — Говорят, че тя не живее в „Дънмор“. Вярно ли е това?
— Да — отговори честно той.
— Аха! — възкликна тя. — Значи е вярно!
— Какво е вярно, Мери?
— Твоята съпруга е все още девствена! — прошепна принцесата.
— За Бога, Мери! Какво общо има това с теб? — попита раздразнено графът. — Нашият живот не засяга хората и не бива да бъде обществено достояние.
Тя се усмихна многозначително.
— Защо, Тевис? — почти замърка от задоволство тя. — Ти я обичаш, нали? Пресвета Дево, може би не знаеш как да постъпиш в случая! Прекара толкова много време на служба при брат ни, краля, че въпреки красивото ти лице и твоите двайсет и осем години, ти не знаеш как трябва да се държиш със съпругата си. Това малко момиче май те смущава, обърква, а това ми се струва много забавно! — Тя отново се засмя. Смехът й определено не му се нравеше.