Той се изчерви от неудобство и сестра му изпита съжаление към него.
— Постигна ли някакъв напредък, Тевис?
— Да. Може би довечера тя ще дойде с мен в „Дънмор“. Преди няколко месеца сключихме сделка. Мисля, че тя ще спази уговорката.
— Какво иска от теб? — попита Мери Стюарт.
Той направи гримаса, с която не се знаеше какво иска да изрази.
— Иска си обратно родния дом, Мери. Иска отново да държи в ръцете си крепостта „Грейфеър“ и да управлява там като пълновластна господарка. Тя разбира, че не би могла да живее там, след като е моя съпруга. Но иска там да бъде домът на нашата най-голяма дъщеря. Ще разреши на английския крал да й избере подходящ съпруг. Няма да бъде щастлива, докато крепостта е в ръцете на сър Джаспър Кийн.
Принцесата се замисли за миг и каза:
— Е, това е зестрата на момичето, Тевис. Мога да разбера желанието й. Ти просто трябва да намериш начин да й го върнеш. Като се има предвид колко много си направил за Джейми през всичките тези години, мисля, че той с радост ще ти помогне. Кога ще дойдеш в двора?
— След Дванайсетата нощ — каза той.
— Първо говори с Маргарет — посъветва го сестра му. — Тя ще ти помогне. Спомняш ли си какъв шум се вдигна около нейната зестра?
— Тогава Джейми постъпи мъдро, като предпочете земите пред златото. Златото отдавна щеше да е пропиляно, но островите завинаги ще останат част от Шотландия — отбеляза графът.
— Да — съгласи се сестра му, — земята е по-ценна от златото. Щом разбираш това, сигурно разбираш и отношението на Арабела към „Грейфеър“.
— Никога не съм казвал, че не я разбирам, Мери, но не знам дали ще мога да й го върна. Ще се опитам и знам, че Джейми ще ми помогне, но всичко зависи от прищявката на английския крал. Не мога да предвидя как ще постъпи той.
— Сигурно и съпругата ти разбира това — каза принцеса Мери.
— Арабела разбира само онова, което иска, Мери. Тя е гневна, избухлива и своенравна, моята малка съпруга.
— Никога не съм мислила, че ще доживея деня, в който ще видя Тевис Стюарт навел глава пред съпругата си — каза сестра му, целуна го бързо по бузата и отиде при съпруга си.
Защо, помисли си графът, всички жени имат жила и все гледат да те ужилят? Думите на сестра му започваха да събуждат гнева му, бяха му причинили болка, макар да не знаеше точно защо. Някой го докосна нежно по ръката. Обърна се и видя съпругата си.
— Приличаш на буреносен облак — каза тя.
— Сестра ми Мери понякога прилича на отровна змия — каза той.
— Майка ти вече ни представи една на друга. Намирам, че принцесата е очарователна — каза Арабела. — Може би просто ти е казала нещо, което не си искал да чуеш. — Тя го хвана за ръката. — Ела, време е да сложим в леглото булката и младоженеца.
— Ти си единствената, която искам да сложа в леглото, мадам — каза тихо той.
— Господи! — Тя се изчерви силно.
— Ти обеща, момиче. Каза, че ще си дойдеш с мен у дома след сватбата на Алис и Роб. — Очите му не се отделяха от лицето й. Арабела уплашено извърна глава. Той я хвана за раменете, притисна я към себе си и нежно целуна косите й.
— Желая те, момиче — прошепна той.
— Ами любовта? — също шепнешком, отвърна тя. Сърцето й тежко биеше. Беше й трудно да диша.
— По дяволите, момиче, нима не виждаш, че съм влюбен в теб? Прекарвам повече време тук, отколкото в „Дънмор“, само и само да бъда с теб. Има хора, които ще се смеят до припадък, ако видят Тевис Стюарт, граф Дънмор, да държи конци за бродиране в огромните си длани, за да може съпругата му да ги навие. Само един влюбен мъж може да бъде толкова глупав.
Тя се засмя тихо.
— Ти наистина беше много търпелив тогава.
— Да, бях много търпелив всеки ден и изпълнявах всичките ти желания — отговори той, като се надяваше, че тя ще разбере какво иска да й каже.
— Страхувам се — каза тихо тя.
— Да, повечето девойки се страхуват — отговори й всезнаещо той.
— Твоята майка каза на Алис, че ще изпита болка — продължи Арабела.
— Само първия път, когато се разкъсва девствената ципа съгласи се той. — Но знам, че ти си смело момиче и можеш да преодолееш страха си.
Ръцете му обгърнаха тънката й талия, а устните му целунаха нежно бузите й. Едната му ръка се придвижи нагоре и погали дясната й гърда.
— Боже мой! — прошепна тя. — Другите ще видят!
Той стисна леко гърдата й и прошепна нежно в ухото й:
— Какво значение има? Ще кажат само, че граф Дънмор и полудял от любов по красивата си съпруга.
За един кратък миг Арабела затвори очи и се отдаде на чувственото удоволствие, което близостта на графа пораждаше и което като че ли щеше да я погълне цялата.