— Не знам дали съм влюбена в теб — успя най-после да каже тя.
— А мразиш ли ме?
— Не!
— Не ти харесвам?
— Не.
— А харесваш ли ме въобще?
— О, да, много!
— Нима не можем да изградим останалото върху това? Ела с мен у дома, в „Дънмор“, още тази нощ и ще започнем да градим общото си бъдеще — отново започна да я увещава той.
Той сигурно я обича, реши тя. Иначе нямаше да я моли да го придружи в „Дънмор“. Той беше неин съпруг. Неин господар. Тя беше негова и той можеше да прави с нея каквото пожелае. А ето че вече няколко месеца той я ухажваше с чар и нежност. Можеше да я насили, но тя не мислеше, че е способен на това. Не би било честно да му отказва по-дълго това, което му се полага като на съпруг, а подобно детинско поведение от нейна страна може да превърне любовта му в омраза.
— Ще дойда у дома с теб, господарю — каза тя тихо, — но първо трябва да сложим булката и младоженеца в леглото. Хайде, ела, защото накарахме другите да ни чакат доста дълго. — Тя нежно отстрани ръцете му от тялото си, взе едната му длан в своята и го заведе при останалите. — Аз трябва да помогна на Алис — каза тя и той кимна, за да изрази съгласието си.
Гостите изразиха гласно желанието си да бъде вдигнат тост. Докато господата вдигаха чашите си и отпиваха, булката и дамите успяха да изпълнят замисленото от преди бягство от залата. Със звънлив смях те изтичаха нагоре по стълбите и се скриха в спалнята, която беше приготвена за новобрачната двойка. Господарят на „Калкърин“ щеше да остане няколко дни при роднините си по сватовска линия, а после щеше да отведе невестата си в новия си, току-що построен, дом. На Коледа сестра му Мег щеше да се омъжи за Гевин Флеминг и щеше да излезе от същата тази нова къща.
— Нито една съпруга няма нужда в къщата си от зълва, която е на възраст за женене — говореше Мег, а тонът й подсказваше, че решението й е окончателно. — И без това Мери и Джорди ще са на ръцете й. Тя сигурно ще има и собствени деца.
Сватбената нощ на Алис и предстоящата сватба на Мег, а също така и тайната, която вече не беше тайна, за неконсумирания брак на Арабела, направиха дамите особено шумни и словоохотливи.
— Има ли нож под дюшека? — попита принцеса Мери.
— За Бога, за какво й е нужен нож? — попита Арабела.
— За да разреже болката, когато Роб разкъса девствената й ципа, глупаче! — отговори принцеса Мери, а останалите се засмяха.
— Ах — въздъхна една от дамите, — на света няма нищо по-хубаво от изправен и твърд мъжки член! Заради това си струват всякакви грехове!
— Ти би трябвало да знаеш — отговориха в хор останалите. — Имала си трима съпрузи, Ани Хоум. А колко деца имаш вече?
— Осем — отговори Ани. — Не е моя вината, че раждам все момчета, но Дънкан казва, че иска момиче и че няма да ме остави вдовица като предишните ми двама съпрузи.
Думите й бяха последвани от чистосърдечен смях. Всички дами помагаха на Алис да съблече красивата сватбена рокля.
— Ти май не се страхуваш, Алис — отбеляза принцеса Мери.
— Не, мадам — отговори Алис. — Защо би трябвало да се страхувам от мъжа, когото обичам най-много на света?
Останалите жени кимнаха, за да изразят съгласието си с думите й. Дори се усмихнаха, когато чуха отговора й. Всички знаеха, че бракът е сключен по любов, и бяха сигурни, че ще бъде щастлив. Малката Мери Хамилтън се втурна тичешком в стаята.
— Господата идват! — извика тя. Алис стоеше гола в спалнята.
— Бързо! — извика майка й, като за последен прокара през косата й гребена. — Лягай в леглото, дъще, ако не искаш всички господа да видят прелестите ти!
Помогнаха на Алис да се настани в огромното легло, издърпаха завивките до брадичката й, а раменете й наметнаха с ефирен шал от бяла коприна.
— Господ да те благослови и да те пази, мила моя — каза майка й и целуна дъщеря си по бузата. После се изправи и нареди: — Отворете вратата!
Мери Хамилтън отвори вратата точно когато джентълмените застанаха пред нея и се приготвиха да я натиснат с рамо. Мъжете се скупчиха в стаята, като се смееха и викаха и сърдечно изблъскаха младоженеца към леглото. Съблякоха Робърт Хамилтън, като му оставиха само долната риза, която стигаше до коленете му. Той се беше зачервил силно от виното, от възбуда и от смущение.
— Дадохме му само малко вино, мадам, колкото да сме сигурни, че ще ви достави удоволствие — каза графът.
Робърт се изчерви още по-силно, стана направо пурпурночервен.
— Няма ли да дойдеш в леглото, съпруже? — попита спокойно Алис, като че ли всичко това беше най-обикновена делнична случка и отметна одеялата от едната страна, за да му направи място.