За добро или за зло, помисли си Арабела, тя беше негова съпруга. Спомни си колко щастливи бяха родителите й, колко дълбоко и искрено се обичаха, колко нежен и загрижен беше баща й, въпреки че сигурно беше разочарован от неспособността на Роуина да го дари с деца, особено със син. Тя мислеше, че ще изпита същото със сър Джаспър Кийн. Но дълбоко в себе си усещаше, че бракът й с него щеше да бъде истинско нещастие. Бракът на родителите й беше чудо, помисли си сега Арабела. Беше разумна и практична девойка и не очакваше чудото да се повтори, въпреки думите на Тевис Стюарт, че е влюбен в нея. Той се беше оженил за нея, искаше да я има в леглото си, за да има наследници. Не можеше да очаква нищо повече от това, но му беше благодарна за милите думи, които, без съмнение, трябваше да успокоят страховете й. Арабела почувства, че и последните връзки на роклята й са развързани. Той съблече роклята й.
— Не знам дали ще успеем да си дарим щастие един на друг — каза сковано тя и се обърна с лице към него, — но ние сме женени и аз няма повече да ти отказвам онова, което ти се полага. Знам какъв е дългът ми. Можеш да правиш с мен каквото пожелаеш, няма да възразя.
Думите й го развеселиха и той едва успя да го скрие. Тя беше толкова сериозна в намеренията си, макар да беше все още малко нервна, че предизвикваше усмивка на устните му. Но се опитваше да скрие истинските си чувства от него. Тя беше гордо момиче и той й беше благодарен за добрите намерения. Знаеше, че горещият й темперамент не отстъпва на неговия. Тя се страхуваше, защото беше неопитна и не знаеше какво я очаква. Тевис Стюарт освободи обръчите, които придържаха фустата й, и тя падна на пода. Съпругата му остана само по шемизета.
— Ще те оставя сама да се освободиш от останалите си дрехи, мадам, защото и аз трябва да се съблека — каза той спокойно.
Съвсем скоро той ще успокои моминските й страхове. Преди да е дошла зората, ще е научил Арабела, че в страстта няма място за страх, че страстта е само удоволствие. Без да каже дума повече, той започна да се съблича.
„Останалите дрехи?“ Искаше тя да съблече всичко? Арабела хвърли срамежлив поглед към съпруга си, който методично се събличаше и оставяше дрехите си на стола. И той ли щеше да съблече всичките си дрехи? Никога досега не беше виждала гол мъж. Тя преглътна с мъка, събу обувките си и се наведе, за да събуе дългите си чорапи. Обърна се с гръб към него и развърза панделките, които придържаха шемизетата й. Пое си дълбоко дъх и я съблече. Без да се обръща с лице към него, Арабела се настани в голямото легло и придърпа завивките до брадичката си. Легна на едната си страна, все още с гръб към него.
Когато леглото хлътна под тежестта му, Арабела се вцепени. Сърцето й лудо заби. Инстинктът й подсказваше да скочи долу и да се скрие някъде, но тя си спомни, че му беше дала дума. Нямаше право да му отказва онова, което по право му се полагаше.
— Не си освободила косата си, любима — каза той. — Седни, ще го направя вместо теб.
Тя внимателно се изтегли нагоре и му показа голия си гръб. Все още стискаше здраво завивките до брадичката си. Погледът на Тевис Стюарт проследи нежната извивка на гърба й. Той започна да изважда фибите от косата й и да ги оставя на нощната масичка. След това започна да разплита дебелите й плитки. Косата й скри извивките на гърба й и падна в скута му. Тя беше мека и миришеше на лек парфюм. Той си пое дълбоко дъх и усети аромата на пирен и диви рози. Видът на косата й и докосването до нея бяха достатъчни, за да го възбудят. Никога през живота си не беше виждал толкова красива коса като тази на Арабела. Той нежно я обърна към себе си. Целуна я по устните, които, изненадани, оформиха едно мъничко „о“.
— Кажи ми какво знаеш за мъжете и жените, момиче — попита я тихо той. — Освен че се целуват и докосват — добави той.
Тя се изчерви силно, а той потисна смеха си. Какво знае тя за мъжете и жените! Абсолютно нищо! Нищо, благодарение на сладката й, но глупава майка, която, макар че все обещаваше, никога не обясняваше нищо на дъщеря си. Арабела беше дълбоко огорчена, че се намира в такова незавидно положение, но грешката си беше нейна. Когато лейди Марджъри й предложи да й обясни тези неща така, както ги беше обяснила на Алис, Арабела надуто беше отхвърлила предложението, защото не искаше да признае, че собствената й майка е пропуснала да го стори. Ядосана на всички, Арабела остро каза: