— Какво би трябвало да знам? Всяка уважавана жена ляга в леглото на съпруга си, като очаква, че той ще й разкаже и покаже всичко.
— Но всяка умна майка — отговори той — подготвя дъщеря си, за да не се страхува тя от неизвестното.
— Аз не се страхувам — безочливо излъга Арабела, като не откъсваше поглед от тъмните къдрави косъмчета на гърдите му.
— Добре! — усмихна се дяволито графът в полумрака. — Хайде да се захващаме с обучението ти, мадам.
Той се обърна на една страна, обтегна тялото си и го прилепи към нейното. „Той има най-дългите крака на света“ — помисли си очарована тя.
— Дай ми ръката си, любима — помоли я той.
— Защо? — попита тя, изпълнена с най-различни подозрения.
— За да се запознаеш с онази част от тялото ми, която ще те лиши от девствеността ти — каза той и взе ръката й в своята. — Трябва да се научиш да ме докосваш, защото в докосването има огромно удоволствие.
Арабела бързо и грубо издърпа ръката си.
— Не мога! — извика тя.
— Може би е прекалено рано — съгласи се той спокойно. — В такъв случай, аз ще те докосвам. — И преди тя да е проумяла напълно значението на думите му, едната му ръка се плъзна зад гърба й, а другата замилва гърдите й.
— Ох — измърка тихо тя изненадана, неподготвена за усещането, което като че ли караше костите й да се топят от удоволствие. Ясно съзнаваше, че голото й тяло е изложено на погледа му така, както неговото — на нейния, и изпита смущение. Всичко беше така ново и непознато за нея.
Тевис Стюарт въздъхна дълбоко от задоволство, когато за първи път видя Арабела.
— Прекрасна си — каза той като че ли на себе си. Хвана едната й гърда в дланта си и видя, че те като че ли са направени една за друга. Наведе тъмнокосата си глава и целуна едното зърно. Езикът му се завъртя около втвърдилата се плът, която само миг преди това беше отпусната и мека. Той не можеше да се сдържа повече. Обгърна зърното с устни и го засмука.
— Ооох! — извика тя отново. Решението й да не му се противопоставя се изпари, защото тя реши, че липсата й на познания по тези въпроси я поставят в много неизгодно положение спрямо него. Тя се изплъзна от ръцете му, отдалечи се на безопасно разстояние от устните му и каза. — Господарю! Моля те, умолявам те, не прави това! Щом трябва да се съвкупяваш с мен, направи го, но тази игра ми лази по нервите!
Тевис Стюарт избухна в смях, за най-голямо разочарование на съпругата си. Обаче, като видя гнева, изписан на лицето й, той бързо се овладя.
— Ах, момиче, нямам намерение просто да се съвкупявам с теб, а да те любя — каза той — Ти си девствена, любима, и аз не искам да те нараня. Но дори за да се съвокупля с теб, аз не мога да го направя, преди да съм готов за това. А аз, уви, още не съм готов.
— И защо не си готов? — попита го тя, като от тона й се подразбираше: „Не ме ли намираш за неустоима, че все още не си обзет от силна страст?“
— Защото, макар че лицето, и тялото ти са прекрасни, Арабела, аз все още не съм възбуден — каза той, като направи огромни усилия, за да запази лицето си сериозно. Всъщност беше готов отново да избухне в гръмогласен смях. — Онази моя част, която отказваш да погалиш с нежната си ръчичка, има нужда от окуражаване. Точно затова са докосванията и целувките, момиче. — И той нежно загриза долната част на ухото й.
— Нищо не разбирам — призна недоволно Арабела и си помисли, че ласките му по ухото й никак не са неприятни.
Той не можа да се сдържи и си позволи лека усмивка, макар да не искаше да я обиди. Арабела най-после го погледна, може би за първи път, и разбра, че когато не е намръщен, съпругът й е много привлекателен мъж. Не беше красив като сър Джаспър Кийн, но пък той имаше черна като нощта душа. Тевис Стюарт не можеше да се нарече красив, защото лицето му беше много ъгловато. Но когато изчезнеше твърдото му сърдито изражение, той беше приятен за гледане.
— Сега, любима — каза й нежно графът, — трябва да ми кажеш какво точно знаеш за правенето на любов, защото, въпреки че майка ти не ти е казала нищо, момичета знаят някои неща инстинктивно.
— Виждала съм конете на пасището и кучетата в залата — каза Арабела. — Един път татко дори ми разреши да гледам, когато заведоха бика при кравата, въпреки че мама не беше съгласна. Но дори аз знам, че хората не го правят по този начин.
— Да, по правило, хората не го правят така — съгласи се той.
— Трябва ли да правим тези неща сега, Тевис? — Тя прикри молбата си под формата на въпрос.
— Да, трябва — каза той тихо и повдигна лицето й, за да могат погледите им да се срещнат. — Нима никак не си любопитна, мила, защо се вдига целият този шум и какво точно означава любовта?