Очите му бяха зелени! Тъмно, горско зелено. Никога досега не се беше осмелявала да надникне толкова дълбоко в тях. Видя там разгорялата се страст и престана да диша. Арабела потрепери и наум прокле майка си за нейната безотговорност и лекомислие. Нещо в нея искаше да достави удоволствие на този мъж. Запита се дали сър Джаспър Кийн щеше да бъде толкова търпелив с нея, както е сега Тевис Стюарт. Не, нямаше да бъде. Джаспър щеше да постави на първо място, над всичко друго, собственото си удоволствие. Кой знае защо, това, че едва сега проумява тези неща, я ядоса. Каква глупачка е била!
— Не се страхувай от мен, момиче — прошепна тихо и нежно графът. — За мен казват, че съм опитен любовник. Ще го направя много нежно, любима.
Все още ядосана на себе си, Арабела остро каза:
— И членът ти ли е толкова голям, колкото е гордостта ти, Тевис?
— Само понякога, любима — отговори той и се засмя.
А после я целуна по устата. Когато твърдите му и топли устни докоснаха нейните, по тялото й пропълзя блажена топлина. В главата й започнаха да се въртят мисли, които до преди малко й се струваха немислими. Тя беше в леглото. Гола. С красив, привлекателен мъж. Той също беше гол. Те ще се любят, а това сигурно нямаше да е неприятно. Но беше уплашена, по-уплашена отколкото й се искаше да признае. Арабела вече беше опитна в целувките, благодарение на есенните месеци, които беше прекарала със съпруга си в градината. Арабела разтвори устни и езикът му се стрелна в устата й. Целувката му беше бавна и дълбока. Езикът му нежно погали нейния. Той я взе в прегръдките си, а зърната й се изправиха и се допряха до къдравите косъмчета на гърдите му. Тяхната мекота обаче не успокояваше, а възбуждаше сетивата й. Тя започна неспокойно да извива тялото си, като, без да иска, скъси още повече разстоянието между тях. Тогава се помъчи да се отдръпне.
— Не, момиче — прошепна той. Устните им бяха съвсем близо. Изведнъж гласът му стана по-дълбок, по-дрезгав. — Господи, колко си сладка!
Главата му отново се гмурна между гърдите й, които сега бяха твърди и напрегнати, а зърната й бяха като пъпки, които всеки момент можеха да се разтворят. Когато устните му докоснаха чувствителната кожа на гърдите й, на нея й се зави свят. Езикът му отново заигра около едното зърно, а после — около другото. Той ги засмука и изохка от удоволствие. Всеки път, когато той засмукваше зърното, Арабела усещаше нещо като пулсация на онова тайно, скрито местенце между бедрата си. Дали това не беше удоволствието? Изведнъж изпита силен копнеж по тялото му, пожела да го докосне, но не знаеше дали да го направи и как.
Устата му продължаваше да й доставя удоволствие, като засмукваше ту едното, ту другото зърно. Едната му ръка започна да гали стегнатия й корем. Тя потрепна, сви се, като усети новата ласка. Беше й приятно, много приятно, не искаше това да свършва. Но й се струваше странно, че един мъж може да я гали на толкова интимни места. Ръката му бавно се спусна по-надолу и, уж случайно, погали венериния й хълм. Арабела неспокойно се размърда. Ръката се върна на стомаха й, а после погали гърдите й. Тя тихо въздъхна от удоволствие.
— Отвори очите си, любима — каза Тевис Стюарт. Арабела отвори светлозелените си очи и силно изчервена, срещна тъмнозеления поглед на съпруга си. — Ти си най-красивото момиче, което съм виждал — каза й той нежно и отново я целуна.
— Няма нужда да ми говориш такива неща — каза тя срамежливо. — Знам какви са съпружеските ми задължения, но, трябва да ти призная, че съм ти благодарна за проявеното търпение.
— Ако ти казвам, че си красива, Арабела, това е, защото наистина мисля така — отговори графът. — Събраха ни необикновени обстоятелства, любима, но аз се смятам за най-щастливия човек на земята, защото имам такава красива съпруга!
— А ако не бях красива, Тевис?
— Пак щях да те направя своя съпруга, момиче, но няма да получа хилядите прекрасни форми, които тялото ти предлага. Не ми се сърди, защото е в природата на мъжа да се възхищава на красотата.
— Ти си честен и говориш без заобикалки, Тевис. Научили са ме, че това е важна добродетел — отговори му тя.
— Сега ще ми дадеш ли ръката си, момиче? — каза той. — Искам да ме докоснеш. Не! Копнея за това! — Той взе ръката й. Този път тя не се противопостави. Той постави ръката й върху вече уголемения си член — Не се страхувай, любима — окуражи я. — Той наистина е свиреп и обича да влиза в битка, но когато го галиш, можеш лесно да го обуздаеш и да го подчиниш на волята си.
Арабела смело сключи пръсти около парчето твърда плът. За нейна изненада, то беше топло, нежно, живо. Наистина, в него пулсираше жизнена сила, тя ясно чувстваше жизнените сокове под дланта си.