— Всички мъже ли имат такова…? — попита го тя. — Струва ми се, че е прекалено голям, за да се събере в мен — отбеляза тя. Все още не поглеждаше нито към графа, нито към неговата мъжественост, защото се срамуваше.
Тевис Стюарт с изненада установи, че нежният допир на съпругата му е в състояние така силно да го възпламени. Едва успяваше да запази външно спокойствие. За първи път в живота си сериозно се замисли за силата на страстта. Не беше сигурен дали и той самият не се срамува малко. Желаеше това красиво, изящно момиче, което лежеше в леглото му. С цялото си същество се стремеше към тялото й, а не беше сигурен, че мъжът трябва да изпитва чак толкова силно желание към съпругата си, нито пък към която и да е друга жена.
— Някои мъже — отговори внимателно той — имат по-малки членове, а други — още по-големи. Говорят, че ние, Стюартите, сме доста надарени.
— Приятно ли ти е докосването ми? — попита го невинно тя.
— Да — отговори той, като се надяваше, че гласът му не издава силния огън, който го изгаряше отвътре. Той отчаяно, но напразно, се опитваше да го потуши. Ако не успееше, щеше да се нахвърли на неопитната си съпруга като бясно куче. — А моето докосване харесва ли ти? — попита я той, макар да знаеше отговора. Искаше да го чуе от нейната уста.
— Да — каза тя и кимна. Внимателно подбираше думите си. — Но не съм сигурна, Тевис, че трябва да изпитвам такова удоволствие. Всичко наред ли е? Така ли трябва да бъде? Не знам дали това е прилично. Нали църквата ни учи, че съвкуплението се извършва с единствена цел раждането на деца?
— Не мисля, че има нещо срамно в това мъжът и жената да изпитват удоволствие, докато изпълняват Божията заръка, момиче — каза той и този път се засмя щастливо.
— Господарю! Много си близо до богохулството! — скара му се тя.
Изведнъж графът реши, че вече са говорили достатъчно. Бързо легна по гръб и придърпа Арабела върху себе си. Целуна я страстно.
— Ооох! — въздъхна доволно тя, но се изчерви от смущение, когато се озова в това ново за нея положение. То беше прекалено интимно.
Ръцете му се сключиха около тънката й талия. Пръстите му оставяха следи по нежната й кожа. Той бавно я повдигна и я издърпа напред така, че гърдите й се озоваха, като два зрели плода, точно над красивото му лице. Той леко повдигна глава и устните му заиграха със зърната й. Малко след това включи в играта зъбите и езика си. Тя инстинктивно сложи ръцете си на раменете му.
— Оох! Не бива да правиш това, Тевис! Ох! Ооох!
Новото усещане накара цялото й тяло да пламне. Той й отговори със звук, който беше нещо средно между ръмжене и стон. Лицето му се гмурна в падинката между прекрасните й гърди. А после толкова ловко я накара да се обърне, че тя се озова под него. Внимаваше и не отпускаше напълно тялото си върху нейното. Само половината от тялото му беше достатъчна, за да я прикове към леглото. Устата му завладя нейната и на Арабела й се зави свят. Но въпреки това тя усети как пръстите му се плъзват към забранената зона.
— Не, недей — помоли го тя.
— Трябва — прошепна той, с уста само на сантиметър от нейната, и за първи път докосна онази нейна част, която изпрати вълни на удоволствие по цялото й тяло, а после достигна до самата й същност. — Спокойно, момиче — успокои той треперещото й тяло, докато продължаваше нежно да я възбужда. Милваше малката пъпка на нейния орган, а тя започна да извива тяло под ръката му. Изпитваше смущение, но въпреки това ясно и силно започна да усеща удоволствието. Все още не беше сигурна дали трябва да му се отдаде. Той се наведе над нея и няколко пъти я целуна нежно по челото, по бузите, по треперещите устни. А после пръстите му започнаха много по-задълбочено и по-интимно запознаване с тялото на съпругата му. Арабела се вцепени. Не можеше да постъпи по друг начин. Усещаше, че намеренията му са сериозни и че не може да го накара да отстъпи. Но не успя да преглътне думите, които излязоха от устата й против волята й.
— Господи, Тевис! — Опитваше се да запази гласа си спокоен, поради което думите й прозвучаха глухо. — Страхувам се!
— Да, момиче, знам — отговори й той и потри буза в нейната. — Не се страхувай от мен, любима. Ще ти дам сладко удоволствие.
— Сега ти… възбуден ли си вече? — попита го тя и трепереща, зачака отговора му.
— Да — призна той. — Ти си не само хубава, Арабела. Невъзможно е да не те пожелае човек. Желая те силно, толкова силно, че не мога да го изразя с думи, любима.
Пръстите му навлязоха по-дълбоко в нея и тя тихо извика, повече от страх, отколкото от болка. Той много внимаваше да не я заболи. И той откри нещо ново — че е много възбуждащо да бъдеш първият за някого. Изгаряше от желание да я притежава цялата. Не си спомняше някога да е пожелавал жена толкова силно, колкото сега желаеше младата си съпруга. С всяка фибра на тялото си усещаше нейното и разбра, че не може повече да си отказва удоволствието да я притежава.