Игривите му пръсти вече се бяха уверили в девствеността й. Той започна бавно и нежно да ги движи напред-назад в копринената й влажна вътрешност. Движенията му предизвикваха желание, убеждаваха я да не се страхува. Желанието й беше непресторено, любовните й сокове потекоха. Тя не можеше да крие повече страстта си, дори не я съзнаваше. Младото й тяло се заизвива така, че да окуражи пръстите му. Той знаеше, че сега тя е готова да приеме всичката му мъжка любов и страст. Надвеси се над Арабела и обгърна с мощните си бедра крехкото й тяло. Стисна я здраво, за да не може да му се изплъзне. Целуна я по устата, по трепкащите клепачи, по челото. Усещаше лудото биене на сърцето й, което беше доказателство за страха й. Арабела намрази безпомощността, която изпитваше в този момент. Той беше толкова силен, а тя… Макар да знаеше, че актът на любовта между мъжа и жената може да донесе удоволствие и че е приемлив и за църквата, и за обществото, тя започна да изпитва гняв. Страхът й нашепваше да се съпротивлява. И въпреки намеренията си да го остави да прави каквото пожелае, ръцете й се вдигнаха, за да я предпазят. Няма да му се отдаде, няма да се постави в неговата власт!
Тевис Стюарт хвана и двете й китки само с едната си длан и ги притисна към възглавницата над главата й. С другата си ръка разтвори съпротивляващите й се бедра и насочи огромния си член право към целта. Замисли се как да постъпи и реши, че болката за нея няма да бъде по-малка, ако влезе бавно и нежно, защото, все едно, трябваше да разкъса девствената ципа с едно-единствено силно движение. Ужасът, изписан на лицето й, го накара да побърза, за да не удължава агонията на очакването за нея. Арабела беше бледа и трепереше. Много будното й девическо въображение рисуваше картини, коя от коя по-страшна. Разумът й разбираше, че няма причини за страх. По-добре да принудиш неизвестното да ти се разкрие, отколкото да се страхуваш от него. И като взе това решение, графът силно навлезе в тялото на съпругата си. Наведе се напред, за да заглуши със страстна целувка вика на изненада, който тя нададе.
Заболя я. Стори й се, че някой е пъхнал горещ ръжен във вътрешността й. Въпреки че целувките успешно заглушиха риданията й, Арабела крещеше вътрешно и виковете й отекваха в мозъка й. Беше разпъната, беше изпълнена до краен предел! Не можеше да търпи повече. Изгарящата болка почти я задуши със силата си, а после, също толкова внезапно и рязко, както беше започнала, тя утихна. Не остана нищо, от което да се оплаче. Стените на влагалището й като че ли се бяха нагодили към члена му и тя го поемаше, без да срещне никакви трудности. По лицето и тялото й бяха избили малки капчици пот, но страхът, който изпитваше от самото начало, се стопи. Когато той отдели устните си от нейните, тя си пое жадно въздух.
— Ти си смело момиче — каза с възхищение Тевис Стюарт. — Най-лошото вече премина, моя сладка, мила съпруго. Сега ще дойде удоволствието.
Той започна да се движи бавно, много бавно. Излизаше почти изцяло от нея, а после нежно се гмурваше в утробата й. Всеки път като че ли влизаше все по-надълбоко и по-надълбоко в безкрайните й дълбини. Вече беше освободил ръцете й, но тя все още ги държеше над главата си. Сълзите, които се опитваше да скрие, сега свободно течаха по бузите й. Тя не разбираше защо плаче. Наистина, той се беше постарал безболезнено да я превърне в жена. Та нали тя трябва да води такъв живот — живота на омъжена жена. Жените рядко имаха възможност да избират съпрузите си. Този мъж изглеждаше добър и тя можеше да се смята за късметлийка. Любовта беше рядкост, като конче еднорогче, като вълшебна приказка. Може би щеше да дойде по-късно. А може би нямаше въобще да се появи. Дали ще обикне този огромен и пламенен шотландец, който сега така страстно, с такава жар, обладава тялото и душата й? Подозираше, че по някакъв странен обрат на съдбата се е омъжила за по-добър човек, отколкото заслужава. Бедната й майка, към която баща й винаги се беше отнасял с любов и нежност, сигурно води тежък живот заедно със сър Джаспър Кийн!
— Момиче! Момиче! — нададе отчаян стон графът и освободи тялото й. Легна на леглото до нея.
Неговият глас я върна към действителността. Разбра, че той е свършил, и, за своя изненада, изпита съжаление. Съжаление, което беше силно като мъка, като отрова.
— По дяволите! — изруга ядосано съпругът й. — Не ти дадох никакво удоволствие, любима, за което трябва най-смирено да ти поискам прошка. Ти ме накара да се почувствам отново като момче, на което му е за първи път. Не успях да постигна контрол над тялото си. — Той се надигна на лакът и я целуна по челото. — Ще ми простиш ли, Арабела?