— Не те разбирам, Тевис — каза тихо тя. Все още се срамуваше от близостта им. — Ти беше мил и любезен с мен. Каза, че отначало ще ме боли, и така беше. Ти каза, че болката ще изчезне, и това беше вярно. Какво още би могло да има? Какво още не знам?
— Има още много неща, момиче. Сладост, която кара костите да омекват и сърцата на двамата влюбени да бият в един и същи ритъм. — Пръстите му нежно погалиха лицето й, устните му попиха една-две сълзи. — Не се ядосвай, любима. Следващия път ще се постарая повече, ще има удоволствие и за теб. Ще те накарам да крещиш от радост, не от болка.
Тя отново се изчерви.
— Ти си много смел, Тевис. И си самохвалко. Тези твои качества отдавна са ми известни.
— Аз съм единственият мъж, когото въобще познаваш, Арабела Стюарт — отговори той с дрезгав глас. — Доказателството за това може да се види по чаршафите. Там е твоята изгубена девственост и всеки може да я види. — Той посочи към чаршафите и към кървавите следи по бедрата й. После обхвана с длани лицето й и я сгуши на гърдите си. Устните им почти се докосваха, когато той прошепна. — Искам повече от теб, любима! Повече, отколкото си мислиш, че можеш да дадеш — и устата му се впи в нейната.
За миг се почувства така, все едно се давеше. Но желанието е заразително, Арабела скоро разбра това. Тя обви врата му с ръце и се притисна силно към него, защото харесваше усещането, което допирът до това твърдо, топло мускулесто тяло, предизвикваше. Тя го целуна в отговор. С всяка секунда устните й ставаха все по-опитни и по-игриви. Тя дори не подозираше, че те са способни на това. Преди се беше борила с възбудата, която напираше в тялото й, но сега не искаше повече да се противопоставя на неизбежното. Съпругът й не беше я излъгал. В страстта имаше удоволствие и Арабела разбра, макар и малко изненадана, че иска да изпита това удоволствие.
Той усети, че тя сложи край на враждебността между телата им, и това усили глада му към тялото й, желанието му да я притежава отново. Твърдата плът на младите й гърди беше като магнит за него. Те го зовяха, както сирените са зовали моряците. Той ги покри с бързи, горещи целувки. Устата му пое зърното на гърдата й, засмука го, нежно го загриза със зъби. Тя заби нокти в тила му и тихо прошепна думи на задоволство. Устните му се спуснаха по-надолу и покриха с целувки цялото й тяло. Тя рязко си пое дъх и го задържа. Устните му започнаха да описват някакви неправилни геометрични фигури по горящата й, трепереща от желание, плът. Той потри буза в корема й, вдъхна аромата на тялото й. А после устните му целунаха брадичката й, спуснаха се по врата й, задържаха се в падинката на гърлото й, където той усети пулса й и тихо въздъхна. Тя извърна леко глава и загриза долната част на ухото му. Защо, запита се в миг на просветление, защо се страхуваше толкова от тази прекрасна, дива страст? Та тя дори не я познаваше! Арабела почти замърка от удоволствие, когато той навлезе в нежната й плът. Той започна да се движи ритмично, внимателно. Отмерените му движения скоро я накараха да стене разочаровано, защото членът, който до преди малко й се струваше огромен, сега не беше достатъчно голям. Той я гледаше изпод притворените си клепачи. Видя как страстта започна да се появява на лицето й, да променя чертите му. Усмихна се доволен.
— Добре, любима — прошепна тихо. — Сега ще те заведа до края!
Арабела се почувства така, все едно е пометена от силна буря. Бедрата му притискаха нейните и като че ли ги направляваха в ритъма. Тя отвори очи за миг и като видя лицето му над своето, потрепери, макар да не беше сигурна дали от страх или от страст. Той беше толкова див, толкова настоятелен. Виеше й се свят и тя отново затвори очи. Изведнъж остро почувства ново усещане, което я обладаваше цялата — от пръстите на краката до върха на главата. Чувстваше се като дете, което преследва ярка, но вечно изплъзваща се пеперуда. Имаше нещо, към което отчаяно се стремеше, но не знаеше какво е то. Тялото на Арабела схвана ритъма, в който се движеше тялото на Тевис. Докато телата им изпълняваха заедно ритуалните движения на танца на страстта, у нея започна да се заражда пълнота, чувство на удовлетвореност, което се надигаше, ставаше все по-силно и почти я задушаваше. Тя го искаше! Искаше това ново усещане! Не знаеше какво е то. Сигурна беше, че ще умре от невероятната сладост, която изпълва тялото й, ума й, душата й. Но какво от това?! Искаше го!