— Да, Джейми — отговори графът и изпълнен с гордост, му представи съпругата си. — Това е Арабела Стюарт.
Графиня Дънмор направи реверанс пред краля. Когато подви коляно, полите на тъмносинята й кадифена рокля се надиплиха красиво. Джеймс Стюарт пое ръката й и й помогна да стане.
— Добре дошла и на теб, графиньо Дънмор. Ти си много по-хубава, отколкото брат ми заслужава.
Приятна руменина покри бузите на Арабела.
— Благодаря ви, сир — каза тя, — смятам, че бракът ми е много щастлив.
Кралят се засмя.
— Много си пряма, приличаш на смела и добра шотландка, въпреки че си родена и отгледана от другата страна на границата. Хайде, ела, в нашия двор условностите не са много. Сигурен съм, че искаш да се срещнеш със съпругата ми, кралица Маргарет, и с наследника ми, Джейми.
Той я заведе до подиума, на който бяха сложени кресла за кралица Маргарет и за краля, и я запозна с кралицата. Арабела отново направи реверанс.
— Ах, колко си хубава, мила моя — каза любезно кралицата. — Ела и седни до мен, за да ми разкажеш повече неща за себе си.
При тези думи на кралицата донесоха малка тапицирана табуретка и я предложиха на Арабела.
— Седнете, мила графиньо — каза Маргарет и когато Арабела стори това, тя продължи: — Съжалявам за мъката, която последните новини от Англия са ви причинили. Спомням си колко силна беше и моята мъка, когато майка ми умря. Също като вас, и аз бях далеко от дома и научих едва след няколко месеца. Ще отслужим литургия за майка ви, разбира се.
— Благодаря ви, мадам — каза Арабела. — Ще съм ви благодарна за молитвите, които ще отправите за душата на майка ми. Като си спомня, че е била омъжена за онзи ужасен човек, си мисля, че може да е по-добре, дето е мъртва и е на небето при баща ми, който силно и предано я обичаше. Освен това сър Джаспър се е оженил за нея само за да се опита да ми отнеме „Грейфеър“. Но аз няма да му позволя да го стори!
— „Грейфеър“ е домът, в който сте израснали? — попита кралицата.
— Да, мадам, но по-важно е това, че той е моето наследство, защото аз съм последната от фамилията Грей. Крепостта е също така моята зестра. Без нея аз съм за съпруга си по-лоша партия и от дъщерята на пастир. Сър Джаспър Кийн беше избран за мой съпруг от крал Ричард, който беше съпруг на мамината братовчедка, Ан Невил. Крал Ричард беше добър човек, но не знаеше нищо за лошата слава на сър Джаспър, защото още от възкачването си на престола имаше много проблеми, за които да мисли, и много трудности, които да преодолява.
— Да, съпругът ми казваше за него, че е най-добрият от династията си — отбеляза кралица Маргарет. — Но продължете разказа си, графиньо Дънмор.
— Няма почти нищо вече, което бих могла да ви разкажа, мадам. Нито на мен, нито на майка ми, нито на крал Ричард беше известно, че сър Джаспър Кийн е убил Юфимия Хамилтън, която била годеница на съпруга ми. Тевис трябва да изпълни отмъщението си.
Сините очи на кралицата проблеснаха.
— Разбрах, че той ви е откраднал от църквата на вашия сватбен ден. Вярно ли е това?
Арабела се засмя.
— Да. Той пристигна точно когато отец Анселм беше започнал службата и предложи на сър Джаспър да се срещнат на дуел. Но този страхливец се скри зад полите на свещеника и поиска право на убежище от църквата. Затова Тевис ме открадна и след два дни той самият се венча за мен. Дотогава беше станало ясно, че сър Джаспър е принудил отец Анселм да го ожени за майка ми, след като не могъл да се ожени за мен. Майка ми също не е била съгласна с този брак.
— Тя е умряла по време на раждане, доколкото разбрах — каза кралицата.
— Да — отговори Арабела, без да бъде сигурна точно каква част от истината знае кралицата. В опит да защити репутацията на Роуина, тя каза: — Майка ми не беше подходяща за раждането на деца, мадам. Загубила е няколко деца още по времето, когато е била омъжена за татко. Аз съм единственото й останало живо дете. — Очите на Арабела се напълниха със сълзи. — Никога няма да простя на сър Джаспър Кийн! Знам, че Тевис е по-добър от него и ще бъда щастлива с такъв съпруг. Но ако той беше приел предизвикателството на Тевис, сега майка ми щеше да бъде жива. Нямаше дори да бъде принудена да се омъжи за него. Ако той беше победил Тевис, щеше да се ожени за мен. Ако беше загубил, щеше да бъде мъртъв и майка ми и до ден-днешен щеше да е жива!
Кралицата, която знаеше, че по времето на тази прибързана и скандална женитба Роуина вече от няколко месеца е била бременна, не каза нищо, а само потупа Арабела по рамото. Трогателен беше този неин опит да спаси репутацията на мъртвата си майка, макар и да не беше много разумен. Кралица Маргарет одобряваше чувството за дъщерен дълг на графиня Дънмор.