— Аз не се опитвам да разбера волята Божия, мила моя — каза тя, — а понякога дори ми е трудно да я приема. Но ние, като добри дъщери на Пресветата Дева, трябва да приемем съдбата си, без да се оплакваме. Нашият мил и благороден господар ти е дал ново семейство и с неговата помощ ти ще родиш своите собствени деца. Те никога няма да заемат онова място в сърцето ти, което е заемала твоята майка, но вие ще служите най-добре на паметта й, като ги отгледате така, както ви е отгледала тя.
— И както ти си ме отгледала, нали, мамо!
— Джейми!
Високо и извънредно красиво момче се беше присъединило към тях. То имаше лъчезарна усмивка, която озаряваше блестящите му сини очи и с която бързо печелеше симпатиите на всички. Косата му не беше нито черна като тази на баща му, нито руса като тази на майка му, а беше червеникавокафява.
— Графиньо Дънмор — каза момчето и поднесе дланта на Арабела към устните си. Целувката му беше може би малко по-дълга, отколкото беше прието. Очите му задържаха нейните също миг по-дълго от обикновено и Арабела беше шокирана от неприкритата чувственост, която видя в дълбочината им. Принц Джеймс беше момче, не по-голямо от нея, но поведението му беше като това на мъж, и то като на мъж с много повече опит, отколкото дори тя, омъжената жена, имаше. Арабела издърпа ръката си колкото се може по-спокойно, но въпреки че момчето си беше сложило маската на любезност, дяволитият му поглед говореше, че е прочело мислите й. Кралицата, изглежда, не беше забелязала нищо. В гласа й се усещаше единствено силна майчинска любов, когато каза:
— Джейми, не се дръж невъзпитано! Можеше поне да почакаш, докато те представя, както се полага, на лейди Арабела Стюарт, която сега ти е леля! Арабела, мила моя, това е нашият най-голям син и бъдещ крал на Шотландия, Джеймс, когото обикновено наричаме Джейми. Хайде, поклони се, невъзпитано момче такова! — скара му се мило майка му. Когато той се поклони, тя каза: — Джейми, това е съпругата на чичо ти Тевис, Арабела.
Арабела стана от табуретката и направи реверанс пред бъдещия крал, като се изчерви силно, защото той се възползва от възможността да надникне дълбоко в деколтето й.
— Мадам — каза принцът, — вашето присъствие в двора на баща ми прави това място много по-привлекателно. Добре дошли.
— Благодаря ви, сър — отговори учтиво Арабела.
— Ще ви открадна лейди Стюарт, мамо, защото вие я монополизирахте още от нейното пристигане. Ще я разведа наоколо и ще я запозная с всички.
— Разбира се, Джейми — съгласи се майка му. — Идеята ти е чудесна. — Тя се обърна към Арабела и каза: — Елате отново при мен, когато се уморите от цялата тази врява, мила.
Арабела не виждаше как би могла да избегне компанията на принца, затова направи реверанс пред кралицата и каза:
— Благодаря ви за любезността и вниманието, мадам.
Принцът хвана Арабела за ръка и я поведе през стаята.
Но не я запозна с никого, а я дръпна в една ниша.
— Вие сте най-красивата жена, която съм виждал — заяви той.
— Господарю, мисля, че комплиментът ви е направо екстравагантен — каза Арабела, както се надяваше, сурово и неодобрително.
Принцът се засмя.
— Казаха ми, че сте избухлива и пряма, красавице. Но аз обичам в ухажването да има и малко острота.
— Надявам се, че дори няма да направите опит да ме ухажвате, защото съм много доволна от брака си. Щастлива съм с отредения ми съпруг. — Арабела беше шокирана от поведението на принца.
Той й се усмихна мило.
— Аз бих искал да правя любов с теб, красавице — каза той, наведе се и целуна гръдта й точно там, където тя се подаваше от деколтето.
Арабела подскочи като ужилена.
— Господарю! Как се осмелявате!
— Аз съм готов на всичко, когато преследвам страстта, красавице — отговори й той, отговор, който я смая и обезпокои.
— На колко сте години? — попита Арабела, която реши, че единственият начин да се отърве от нахалника е да се отнася с него като с дете.
— Легнах с първата си жена, когато бях на десет, красавице. Аз съм Стюарт, а ние сме известни с горещия си темперамент.
— Скоро ще бъдете известен с това, че ще ви сгорещя дупето, мой кралски племеннико — чуха острия глас на Тевис Стюарт, — освен ако не се държиш както трябва и не се опитваш да съблазняваш съпругата ми.
— Чичо! — Принцът се обърна и се усмихна на графа. — Не можеш да очакваш от мен да пренебрегвам тази красива жена, която си взел за съпруга.