— Очаквам от теб да се държиш както трябва в нейно присъствие, Джейми.
— Ще се опитам, чичо, но любовните пориви на мъжката ми част не го позволяват.
— Ако не искаш да скъся мъжката ти част с няколко инча, момче, ще стоиш далеч от съпругата ми. Хайде, тичай да намериш жена, която да е по-благоразположена към теб.
— Мадам — Принцът се усмихна дяволито, поклони се и се отдалечи.
— Той всъщност не е така опасен, за какъвто се представя — каза Тевис Стюарт на съпругата си.
— Той е дете — каза Арабела, — но дете, което знае прекалено много. Каза ми, че е легнал с жена, когато бил едва десетгодишен.
Графът се засмя.
— Най-вероятно е било така — съгласи се той. — Той е Стюарт, любима, а Стюартови съзряват рано, особено ако са принцове. Освен това клюките, които се носят по отношение на баща му, карат Джейми да бъде нетърпелив да докаже своята мъжественост.
— Какви клюки?
— Тези неща не са твоя грижа, любима. В клюките няма и зрънце истина. Те са дело на ревниви, но страхливи мъже. Брат ми се интересува от талантите в областта на изкуствата и науката. А такива таланти не се срещат често сред благородниците. Като последица, бароните и графовете се чувстват пренебрегнати от монарха си. А те са завистливи и амбициозни, особено онези от Хайленд, Високите земи. Търсят причините, поради които Джеймс не им отдава вниманието, което, според тях, заслужават.
— Колко лесно и просто обясняваш всичко — каза тихо някой до тях.
Обърнаха се и Тевис Стюарт каза.
— Наистина се движиш тихо като котка, Ангъс.
Граф Ангъс се усмихна, но усмивката му беше студена.
— Аз не се страхувам да изказвам мнението си дори и пред краля — каза той. — Ти много добре ходиш по въжето, Тевис, но някой ден ще ти се наложи да направиш своя избор като всички нас.
— Аз съм един от Стюартите, Ангъс. Винаги ще им бъда предан — отговори граф Дънмор.
— Но на кой Стюарт ще бъдеш верен: на сина или на бащата?
— Не мога да повярвам, че си способен на измяна, Ангъс. Особено като се има предвид, че ти беше този, който обеси Кохрейн и неговите съмишленици.
— Ти харесваше онова арогантно копеле не повече от нас — отговори граф Ангъс.
— Да, не го харесвах, но не го обесих.
— Представи ме на съпругата си — каза граф Ангъс и сивите му очи се насочиха към Арабела. — Джейми беше прав, когато каза, че тя е рядка красавица, въпреки че е англичанка.
— Много шотландски кралици са били англичанки и не мисля, че Шотландия е страдала заради това — каза остро Арабела.
Граф Ангъс се засмя.
— Значи мълвата е била точна: тя наистина е избухлива — каза той. — Истина ли е и това, че си се оженил за нея, след като си разкъсал дрехите й, Тевис?
— Моята съпруга, Арабела — процеди през стиснати зъби граф Дънмор. — Арабела, този джентълмен е Арчибълд Дъглас, граф Ангъс, когото ние наричаме Рискованата работа.
— Защо го наричате така, Тевис? — попита Арабела.
— През лятото, в което загубихме Бъруик в полза на англичаните, мадам, повечето от благородниците не бяха съгласни с краля. Издигнахме лагер до град Лодър и седнахме да обсъдим какво да предприемем — поде граф Ангъс. — Кралят, и мисля, че за това и вашият съпруг ще бъде съгласен с мен, беше поверил управлението на армията си на фаворитите си, които бяха некомпетентни, като пренебрегна логиката. Никой не посмя да му се противопостави, докато лорд Грей, може би ваш далечен роднина, мадам, каза: „Няма ли кой да извърти нещо рисковано в името на общата кауза?“, като имаше предвид дали някой няма да говори с краля. Дълго време никой не проговори, а после аз казах, че ще свърша рискованата работа. Оттогава ме наричат Ангъс, Рискованата работа и аз съм много горд с прякора си, мадам, защото в онзи ден отървахме Шотландия от няколко мъже, които отвличаха вниманието на краля от задълженията му.
— Убихте без съдебен процес и дори без причина по-голямата част от приятелите на Джейми — каза Тевис Стюарт. — Съгласен съм с теб, Ангъс, че брат ми сбърка, като повери управлението в ръцете на некомпетентни хора, но нещата можеха да се решат и без убийства. Джейми е добър крал и през по-голямата част от царуването си успя да постигне мир за Шотландия. Благосклонното отношение на брат ми към изкуствата е причина те да разцъфнат. Сигурен съм, че не искаш да живееш в безкрайния хаос, който войните предизвикват. Такова е желанието на благородниците от Високите земи, които са нецивилизовани и не мислят за хората си.
— Изкуствата! Глупости! Музика, архитектура, живопис и поезия! Каква досада, Дънмор! По-добре е да оставим тези неща на френските и италианските придворни. На всички чужденци! Тези неща нямат нищо общо с шотландците, нито пък с Шотландия! — каза граф Ангъс.