Преди Тевис Стюарт да може да отговори и да защити позицията на брат си, Арабела разгорещено се намеси:
— Как така какво общо има това с шотландците и Шотландия, сър? Знаете ли вие как изглеждате в очите на света? Земя, където мъжете тичат насам-натам, облечени в поли, долните им крайници, изложени на показ за всички. Сива, неплодородна земя, където по-голямата част от селяните живеят в колиби, построени от торф, защото нямат права над земята, която обработват, и не могат, или пък не искат, да си постоят по-топли, по-безопасни каменни къщи, защото се страхуват, че могат да бъдат изгонени от земята. Земя, в която хората свирят на инструменти, направени от вътрешностите на овцете! Въпреки че аз съм облечена в коприна, кадифе и дамаска, сър, че съм обкичена със скъпоценни камъни, че в кухнята ми има прибори, а в избата — хубави вина, тези неща, както и по-голямата част от мебелите ни идват от Англия, Франция, Испания и Италия. Шотландците изнасят само малко обработена кожа, вълна и риба. Тяхната репутация зад граница е на селяни, пияници и свалячи на жени. Крал Джеймс само се опитва да внесе малко от красотата на Европа в тази северна земя. Какво лошо има в това, сър? Дядото на краля, Джеймс I, е бил поет, който многократно е бил награждаван.
— Мъж, който е прекарал осемнайсет години като пленник в Англия, а после се е върнал вкъщи с жена англичанка — отговори остро граф Ангъс. — Но въпреки това той е бил добър крал, мадам. Истински мъж, който умеел да язди, да се бори и е бил дяволски сръчен с лъка и пиката. Той бил много силен и обичал войната. Знаел е как да управлява!
— Но, освен войник, той е бил също така поет и музикант — каза Арабела на граф Ангъс.
— Може би, но преди всичко е бил войник, мадам, а този Джеймс, който управлява сега, не е. Та той едва се държи на гърба на коня! — възкликна граф Ангъс.
— Той няма нужда от ездачески умения, за да запази мира между Шотландия и Англия, сър!
Арчибълд Дъглас изгледа от горе на долу младата графиня Дънмор, видя как силно блестят зелените й очи и се засмя. Да, тя беше още момиче, но ни най-малко не се страхуваше от него.
— Тевис Стюарт — каза той, — сигурен ли си, че съпругата ти е англичанка? На мен ми прилича повече на ревностна шотландка. Наистина е смела като нашите сънародници.
— Не знаех, сър, че смелостта е приоритет единствено на шотландците — сряза го Арабела, завъртя се на пети и наперено се върна на мястото си до кралицата.
Граф Ангъс избухна в гръмогласен смях.
— Тя ще ти роди наистина смели деца, които ще карат хората да треперят от страх, Тевис. Но езикът й е отровен като този на змия.
— Арогантно, надуто магаре! — мърмореше под нос Арабела, докато прекосяваше стаята. Не гледаше къде върви и се блъсна в друг човек. — О, сир! — възкликна тя. — Извинете ме! — Тя се изчерви и побърза да направи реверанс.
— Не е твоя вината, момиче — каза любезно кралят. — Но красивото ти лице ми подсказва, че си ядосана. Какво те е разтревожило?
— Граф Ангъс е един надут глупак, сир! — каза това, преди да помисли.
— Беше време, мадам, когато щях да се съглася с безкомпромисната ти преценка. Какво толкова е казал, да те ядоса така?
— Сир — каза Арабела, — аз съм само жена и не се ползвам с предимствата на доброто образование, но здравият разум ми подсказва, че мирът е по-ценен и по-добър за хората от войната. Войната отнема живота на хората и разрушава домовете им. Във време на война човечеството не може да прогресира. Знам, че е имало времена, когато хората нямали друг избор, освен да се бият, но ми се струва, сир, че шотландците първо се втурвали в бой, а после си търсели поводи и причини за вече стореното.
Джеймс Стюарт се засмя. Много му беше интересна преценката на малката англичанка за неговия собствен народ.
— Е, момиче, от кратко време си сред нас, но изглежда, вече ни познаваш добре — каза той.
— Сир, шотландците през целия ми живот са били близо до задната ми врата. Как бих могла да не ги познавам добре? — каза Арабела.
— Ангъс винаги е бил много критичен към моята личност, момиче — каза кралят. — Винаги си е бил луда глава. Той не разбира, че кралят трябва да управлява и с главата си, а не само с меча си.
— Той не разбира изкуството, нито пък нуждата от него, сир — каза разгорещено Арабела. — Докато в цяла Европа, а и в Англия, поезията, музиката и живописта процъфтяват, тук, в Шотландия, хората биват окуражавани само да отглеждат зеле и моркови!
Сега кралят се засмя гръмогласно, без да крие колко го забавляват думите й. От месеци не се беше радвал толкова на разговор с друг човек. Съпругата на брат му беше наистина чаровна.