— Кое от изкуствата предпочиташ, Арабела Стюарт? — попита я той.
— Музиката, мисля, сир. Аз самата не съм музикантка, но с мама обичахме да пеем заедно в залата на „Грейфеър“. Баща ми имаше навика да казва, че ще е напразно да държи на заплата менестрели ирландци, защото ние двете пеем по-добре. Аз и майка ми настоявахме да покани менестрели, защото как иначе бихме могли да научим нови песни? О, сир, човек трябва да знае толкова много неща, а аз знам толкова малко! — разпалено извика младата графиня Дънмор.
Кралят беше разчувстван. По това време шотландците не разбираха нуждата да учат и знанието не беше на почит, въпреки че в Шотландия имаше два университета, един в Единбург и друг — в Глазгоу. Нямаше закони, които да се прилагат по отношение на образованието дори на синовете на благородниците. Не беше смятано за нужно младите хора да се учат на четене, писане или смятане дори за малки суми, така че търговците да не могат да ги излъжат. Тези умения не бяха смятани за добродетел. Един добър шотландец трябваше да знае как да се бие, как да умре достойно, как да задоволява съпругата си, за да е сигурен в бащинството на синовете си. А щом мъжете нямаха нужда от четене и писане, то жените пък — още по-малко.
— Какво искаш да научиш, момиче? — попита я кралят.
— Всичко! — отговори Арабела. Джеймс отново се засмя.
— И с какво би искала да започнеш? — настоя той. Тя помисли само миг и каза:
— С историята, сир. Историята на Шотландия. Не знам дали въобще хората около мен ще ме сметнат за шотландка, но съпругът ми е шотландец, а и децата ми, освен едно, ще бъдат шотландци. Бих искала да науча историята на тяхната родина, за да ги разбирам по-добре.
Кралят беше доволен, че тя има такова желание, но беше озадачен от думите й „освен едно“.
— Какво искаш да кажеш, мила моя, че всичките ти деца, освен едно, ще бъдат шотландци?
Арабела осъзна какво беше казала и закри устата си с ръка.
— О, казах го, без да мисля, сир. Ще обсъдите този въпрос двамата с Тевис. Страхувам се, че той ще ми бъде много ядосан, ако привлека вниманието ви преди него.
— И ти имаш намерение изцяло да му се подчиняваш? — запита я кралят, все още любопитен. — Е, момиче, ти сигурно много го обичаш, за да бъдеш така покорна. Сигурен съм, че ако пожелаеш, можеш и сама да управляваш „Дънмор“, макар в личния си живот да си спокойна и покорна.
Арабела се изчерви, защото не можеше да измисли как да се защити. Джеймс Стюарт я потупа по рамото.
— Не се ядосвай, момиче. Аз няма да настоявам повече, защото горещият темперамент на брат ми е известен на всички. Той избухва толкова лесно, колкото и ти. Но вие сте добра двойка и аз се радвам на това!
Тевис Стюарт беше успял да се освободи от присъствието на граф Ангъс и сега прекосяваше стаята, за да се присъедини към съпругата и брат си. Но изведнъж на пътя му застана една красива жена.
— Тевис Стюарт, колко се радвам, че те виждам отново. Много ми липсваше! — прошепна тя, доближила лицето си до неговото.
— Лейди Мортън — отговори студено той.
— Боже мой, какво има, Тевис? Не си спомням друг път да си ме поздравявал толкова студено! — заяви красавицата, а светлокафявите й очи потъмняха от гняв. — Ти винаги си бил най-страстният любовник! — каза му тихо тя.
Тевис Стюарт, ядосан сам на себе си, се наведе напред, за да чуе думите й. Деколтето на лейди Мортън не оставяше почти нищо на въображението. До ноздрите му достигна ароматът на любимия й парфюм, в който преобладаваше тежкият аромат на мускуса. Снишаването на гласа беше един от любимите й трикове, графът знаеше това.
— Мадам, аз съм вече женен мъж — каза й той.
Сорча Мортън се засмя и отметна назад яркочервената си коса — още един познат жест.
— Знам. Нали това беше най-големият скандал в двора миналото лято. Нали си разкъсал дрехите на момичето и си го принудил да се омъжи чисто голо? — Лейди Мортън предвзето потрепери. — Да, сигурна съм, че си го направил! Наистина възхитително, Тевис. Малката англичанка сигурно е била ужасена от диващината ти!
Графиня Дънмор видя, че съпругът й говори интимно с красавицата, и каза на краля:
— Коя е жената, сир, която разговаря така свободно със съпруга ми?
Кралят прикри усмивката си.
— Лейди Сорча Мортън, мила. Тя е вдовица от няколко години. Старият Мортън умря и не й остави почти нищо.
— Тя се облича много добре за дама, която няма почти нищо — отбеляза Арабела. Тъмнозелената кадифена рокля на лейди Мортън беше богато украсена с кожи от бялка. — Как така си позволява да се облича разкошно и да посещава двора?