— Няма за какво да се тревожиш, мила — каза й кралицата, която се присъедини към тях. Тя беше забелязала, че съпругът й разговаря с Арабела, и се запита какво ли го кара да се усмихва толкова често. Знаеше, че кралят не е от хората, чиято усмивка е лесно да предизвикаш при каквито и да било обстоятелства. Хвана Арабела под ръка. — Лейди Мортън, мила, е жена, която привлича прекрасни мъже. И живее, предполагам, от тяхната глупост и щедрост. Тя е жена, която би трябвало да познаваш, въпреки че често посещава двора. И тъй като не нарушава законите на държавата, аз не мога да й забраня да го прави. По-добре да не й обръщаме внимание.
— И моят съпруг ли е един от нейните джентълмени? — попита тихо Арабела.
— Да, мила, в миналото беше — отговори кралят, а после каза на съпругата си: — Хайде, Меги, не ме гледай така, като че ли си готова да ме прободеш с кама. По-добре ще бъде, ако момичето знае. Едва ли ще повярва, ако й кажем, че Тевис е пазил пълно въздържание, докато не е срещнал нея. Освен това флиртът на Тевис със Сорча беше краткотраен. Сорча Мортън е прекалено глупава жена, чиито действия лесно се предугаждат и не би могла дълго да задържи интереса на брат ми. Честно да си кажа, мисля, че Тевис се впусна в авантюрата с нея от любопитство.
— Любопитство? — каза кралицата. — Никога не съм виждала нищо интересно в тази жена, Джейми. А ти?
Кралят пак се засмя.
— В никоя жена, с изключение на теб, Меги, не намирам нищо интересно — отговори спокойно той.
Сега се засмя кралицата и поклати глава, като че ли му се заканваше.
— Много умно се измъкна, сир — каза тя, а после се обърна към Арабела: — Отидете и доведете съпруга си, мила. Струва ми се, че Тевис се чувства неудобно. Ваш съпружески дълг е да го измъкнете от лапите на тази жена дракон.
Арабела направи реверанс на техни величества и бързо прекоси разстоянието, което я делеше от съпруга й. Хвана го под ръка и закачливо каза:
— Скъпи Тевис, много ми липсва компанията ти през последните няколко минути.
Лицето й беше обърнато към неговото и сияеше лъчезарно. Тя преднамерено се престори, че не забелязва лейди Мортън. Графът се усмихна на красивата си съпруга. Той безпогрешно долови острите нотки в сладкия й гласец. Развесели го и това, че тя се престори, че не вижда лейди Мортън. Говореше му, все едно беше сам.
— Предполагам, любима, че е време да те отведа у дома и да ти докажа предаността си.
Арабела се усмихна щастливо.
— О, Тевис, колко си дяволит! Хайде, ела, скъпи съпруже. Нямам търпение да си тръгнем след това, което каза.
И като го дръпна дяволито за ръката, графиня Дънмор го отдалечи от мястото, където стоеше лейди Мортън. Тя беше дълбоко огорчена от факта, че така грубо я пренебрегнаха и така лесно я изоставиха, и то пред очите на всички събрали се. Тевис Стюарт дори не беше направил опит да я запознае със съпругата си и, което беше дори още по-лошо, не се беше сбогувал с нея.
— Ще ми платиш за обидата, Тевис! — прошепна тихо, сама на себе си, тя. — И ти също, глупава кучко!
— Мадам, мадам, не показвайте така открито гнева си. Той не отива на прекрасното ви лице — каза й тихо принцът, който беше заел мястото на графа. Той я прегърна през кръста и страстно целуна рамото й.
— Той ме обиди, Ваше височество — отговори тихо тя. — Никога няма да му простя!
— Добър любовник ли е чичо ми? — попита принцът.
— Да — отговори тя и очите й се замъглиха от спомени.
— Аз съм по-добър — каза тихо Джейми.
Сорча Мортън рязко обърна глава и впи поглед в очите на принца.
— Наистина ли, принце мой? Наистина ли?
— Да — каза той, без да бърза. — Наистина. Много лесно мога да ви накарам да забравите чичо ми, мадам.
— Неговата страст, може би — каза тя, — но обидата, която ми нанесоха той и неговата съпруга с млечнобялото лице — никога!
— Къде сте отседнали, мадам? — попита принц Джеймс.
— В дома на чичо ми, граф Ангъс — отговори тя.
— Значи вие сте от рода Дъглас, мадам? Не знаех това.
— По рождение нося фамилията Дъглас, Ваше височество — отговори лейди Мортън.
— Макар и да си един от членовете на фамилията, който няма почти никакво значение — каза граф Ангъс, който беше застанал до тях, без да го усетят.
— И така, ти искаш да свалиш Сорча, нали, Джейми? Тя има горещ темперамент, мога да те уверя, защото самият аз я обезчестих преди толкова много години — каза графът.
— Не преди чак толкова много години! — сряза го дамата.
— Не искам да кажа, че си прекалено стара за него, Сорча — отговори Ангъс. — Напротив, мисля, че много си подхождате, защото, макар и още много млад, Джейми е сластолюбец. Нали така, принц Джеймс? Аз самият съм имал няколко пъти случай да се уверя в това, нали така, господарю?