Принцът се засмя от все сърце, но погледът му не се откъсваше от чичо му и леля му, които в този момент се сбогуваха с родителите му. Арабела Стюарт беше най-красивата жена, която беше виждал. Трябваше да бъде честен със себе си и да си признае, че много би искал да я има в леглото си. Но за момента щеше да потуши страстта си със Сорча Мортън, която, ако легендата беше поне наполовина вярна, беше изключително опитна и игрива в леглото. Кой знае на какво би могла да го научи?!
Граф и графиня Дънмор излязоха от замъка „Стърлинг“ и тръгнаха към дома си, който беше извън града. Бяха придружени от собствената си въоръжена охрана, защото нито един от хората с високо обществено положение не пътуваше незащитен. Беше късен следобед и Арабела беше много гладна, защото не бяха слагали нищо в уста от сутринта. Но тя беше също така много любопитна по отношение старата любов на съпруга си.
— Лейди Мортън е много красива, нали, Тевис? Дълго ли ти беше любовница? — Арабела говореше с внимателно подбрана интонация, която да подскаже на съпруга й, че изпитва любопитство, но че не е особено засегната.
— За много кратко време, любима — отговори й той спокойно, макар да беше силно изненадан от въпросите й. Не се съмняваше, че тя е научила за миналите му отношения със Сорча Мортън, защото перфектно беше изиграла малкото представление в замъка на краля.
— И защо за кратко? — попита тя настоятелно, все още незадоволила любопитството си.
— Тя ме отегчава — каза Тевис. — Най-лошото, което могат да си причинят любовниците, е да се отегчават един от друг. А поведението на Сорча е лишено както от спонтанност, така и от оригиналност.
— Но ти, очевидно, не си я отегчавал — каза остро Арабела. Той се засмя, а тя прехапа устни ядосана, че толкова лесно той я принуди да покаже гнева си.
— Мъжете, като правило, никога не отегчават Сорча — отговори графът. — Това също е неин недостатък. Липсва й взискателност.
— Твърде строг си в преценките си.
— Любима, трябва да решиш на чия страна си. Нима се опитваш да защитаваш лейди Мортън? Или пък ти се иска да й издереш очите?
Усмивката му беше абсолютно самодоволна. Арабела изпита силно желание да го удари няколко пъти с юмруци, но се въздържа с достойна за възхищение сила на духа.
— Аз просто обмислях възможността мъжът да отегчава жената толкова силно, колкото и той нея, мили — каза кисело Арабела на съпруга си. И като заби пети в хълбоците на коня си, тя препусна в галоп и се спусна първа по хълма, който скри от погледите им замъка „Стърлинг“. Графът също пришпори коня си и побърза да я настигне. Когато я наближи, той извика:
— Мадам, ще те помоля да не яздиш пред мен като някоя циганка. Ти си графиня Дънмор и ще ти бъда много благодарен, ако не го забравяш! Не искам да остана сам на пътя като някой проклет глупак!
— А аз ще ти бъда благодарна, ако не ме излагаш повече публично, като открито говориш в двора с любовницата си! — извика му в отговор тя.
— Тя не ми е любовница! Между нас всичко приключи още преди месеци! Когато скъсах с нея, дори не знаех за твоето съществуване! — защитаваше се той, уж на шега.
От другата страна на хълма пътят беше равен и гладък и Арабела препусна в галоп. С всеки изминал момент гневът й ставаше все по-силен, а тя не знаеше защо, каква е причината. Нима само мисълта за тялото на Тевис в прегръдките на онази жена, и то преди да го е познавала, можеше да я ядоса така? Защо страдаше толкова силно заради една минала история? Тя вече нямаше значение. Но тя искаше да избяга от него и от гнева си. Само бързата езда можеше да й помогне да обуздае силните си чувства. А зад нея съпругът й сипеше проклятия и се опитваше да я настигне.
Да, графиня Дънмор беше ядосана, но също толкова ядосан беше и съпругът й. Тевис Стюарт не проумя веднага, че съпругата му се държи неразумно, че гневът й не е оправдан. Но разбра, че тя го кара да изглежда като глупак в очите на собствените му хора, които ги следваха на почетно разстояние. Беше толкова ядосан, че кръвта бучеше в слепоочията му. Когато я настигне, ще я набие, защото с ужасното си поведение тя си беше заслужила боя. Ще я заведе у дома в „Дънмор“ и ще напълни корема й със семето си. Тя ще роди детето му и ще си стои вкъщи, докато той посещава двора. Беше се държала невъзпитано и повече нямаше да види краля и кралицата. Беше се оженил за нея по необходимост. Беше глупаво от негова страна да си мисли, че този брак би могъл да бъде нещо по-различно от брак, сключен за удобство и на двамата.