Жребецът му излезе едни гърди пред кобилата й и графът протегна ръка, за да хване юздите й. Арабела изпищя и го нападна с камшика за езда. Нямаше да се остави да я победи този глупав женкар! Изненадан от неочакваната й атака, графът реши да смени тактиката. Бързо протегна ръка, прегърна съпругата си през кръста, вдигна я и я постави на седлото пред себе си. Кобилата й избърза напред и един от неговите хора препусна, за да хване юздите й. Изненадана от това, че се намери в ръцете на съпруга си, Арабела започна да го удря с юмруци. Малко трудно, той все пак овладя жребеца си. Накара го да спре и скочи на земята. Остави и съпругата си да се изправи на нозе. Арабела замахна да го удари, но той се наведе и избягна удара.
— Мразя те! — изкрещя му тя. — Искам да те убия! — Бледото й лице се беше зачервило от гняв.
— Защо? — Ожесточението й го свари неподготвен. Защо, за Бога, изпитва такава омраза към него?
— Само мисълта, че ти и онази… онази… кучка! Мисълта, че си правил с нея онова, което правиш с мен, е непоносима! — каза Арабела.
Ревност. Тя ревнуваше! Гневът му изведнъж се стопи. Той хвана съпругата си за раменете и внимателно погледна в очите й.
— Защо? — попита я.
— Защото те обичам! Обичам те, арогантно копеле такова! Обичам те! — изкрещя Арабела и с всичка сила го зашлеви през лицето. А после избухна в плач.
Той потри бузата си и поклати недоумяващо глава.
— Аз също те обичам, Арабела Стюарт — каза той тихо. — Може би ще е по-добре да си отидем у дома, за да мога да ти докажа колко силно те обичам.
Наистина ли беше казала тези любовни думи? И защо трябваше да му казва това? Арабела позволи на съпруга си да я постави отново на седлото пред себе си. Сега, когато гневът беше изцедил силите й и беше утихнал, тя се чувстваше слаба. Облегна се на тялото му и се запита къде отиде гневът й и защо трябваше да му казва онези любовни думи. Не беше възможно наистина да го обича. Любовта трябваше да бъде чиста, весела и безгрижна, и сладка! Нали така? Това ужасно чувство, което я разяжда и което я кара да се ядосва само при мисълта, че той може да бъде с друга, не може да бъде любов. Не е възможно!
Тевис Стюарт спря рязко коня пред вратите на градската си къща. Скочи на земята и вдигна съпругата си на ръце, притисна я до тялото си и я понесе към спалнята под погледите на изненаданите слуги. Усещаше в гърба си озадачените, но весели погледи на хората си, а също и тяхното одобрение. Горещият темперамент на Арабела им подсказваше, че тя ще дари Дънмор със силни деца.
Като влезе в спалнята, той нареди на Флора и Лона да излязат само с едно мълчаливо кимване. Те тихо затвориха вратата след себе си, а той остави Арабела на пода и започна да я съблича. Тя стоеше мълчаливо, дори покорно, докато той я освободи от роклята и фустите. Тялото й беше младо и съвършено и не се нуждаеше от корсет. Затова тя не носеше такъв. Той съблече долната й риза и я остави насред стаята гола, само по чорапи и обувки. Побърза да свали и тях, взе лицето й в дланите си и страстно я целуна. Само за миг, нейните устни останаха безжизнени, неподвижни. А после, внезапно, отговори на целувката му. Целуваше го жарко, а неговото желание се надигна със сила и почти го задуши. Нежните й пръсти задърпаха дрехите му. Бързо смъкнаха елегантното му шалче и копринената му риза. Устните й се отделиха от неговите и се спуснаха по гърдите му. Той бързо изрита обувките си. Застана първо на единия, а после на другия си крак, за да събуе чорапите си, докато тя развързваше пояса му. Коленичи пред нея, а устата му оставяше гореща диря по тялото й. Тя нададе стон и здраво прегърна главата му, която той зарови в гърдите й. Устните му усещаха колко бързо бие сърцето й. Изпитваше към съпругата си диво желание — такова, каквото не беше изпитвал към никоя друга жена. Членът му беше твърд и горещ, пулсираше от желание да влезе в нея. Той седна на пети, нежно я повдигна и я спусна над члена си. Влезе в нея с тиха въздишка на задоволство и облекчение. Тя го обгърна с бедрата си и отново потърси устните му. Инстинктивно разбра какво трябва да направи. Обви врата му с ръце, наведе се леко напред така, че гърдите й гальовно докосваха неговите, и започна ритмично да движи тялото си. Той пъхна длани под двете съвършени половинки на дупето й, усети движението на мускулите под нежната й кожа и я притисна още по-силно към себе си.
— Кажи ми! — каза накъсано той, като вдигна поглед към нея.
— Какво да ти кажа? — прошепна в отговор тя, неспособна да издържи на погледа му, защото досега той не я беше вземал по този начин, нито пък на пода.
— Кажи ми, че ме обичаш, Арабела, така, както те обичам аз?