— Как си, Тони?
— Не съм никакъв Тони! Наричай ме Антъни. Как мислиш, че се чувствам, Лукас? Печеш ме на бавен огън, така ли? Очаквах обаждането ти, но ти не благоволи да позвъниш. Затова аз ти се обаждам. Открихте ли мръсницата?
— Нали се разбрахме да подбираме думите си?
— Ти ме помоли да не ругая, господинчо! Не съм обещавал нищо. Е, да бъде както искаш, не съм дребнав човек. Свързахте ли се със скъпата ми съпруга, лейтенант?
— Не и мисля, че няма да я намерим.
— Явно не сте положили достатъчно усилия. Постарайте се да я откриете, иначе… знаете какво ще се случи с момичетата. Да го повторя ли?
При предишното си обаждане беше отправил такива заплахи, в сравнение, с които цял речник с вулгарни думи би приличал на детско четиво. Бе обещал, че ще ги взриви на хиляди парченца.
— Недей, спомням си думите ти. Няма да се справя без помощта ти, Антъни. Използвах какви ли не източници, но все удрях на камък. Съпругата ти е изчезнала. Следващата стъпка е публично да я призовем да се свърже с нас. Всяка телевизионна и радиостанция с радост ще изпълни молбата ни. Досега се въздържахме от подобна мярка, тъй като ти настоя да запазим в тайна самоличността ти.
— Слава богу, че поне това сте разбрали! Не искам името ми да се появява в пресата, защото ще загубя клиентите си — сред тях са някои от най-богатите хора в света. Въпросът засяга само нас със скъпоценната ми съпруга. Освен това Елизабет не притежава чувство за обществен дълг и няма да се отзове на призива на полицията. Трябва да я откриеш, Лукас, и то скоро. Обстановката започва да ми лази по нервите.
— Щом си толкова изнервен, напусни болницата.
— Иска ти се, а?
— Или пък освободи момичетата…
— Да бе — отварям вратата, а отвън чакат командосите. Ще имаш да вземаш! Ако се опитате да ми скроите номер, ще взривя гранатата и всичко ще стане на пух и прах… Включително проклетите кукли!
— Какви кукли?
— Шибаните… прощавай за грубия език… кукли Барби. Представи си мила картинка, Лукас — заобиколен съм от хленчещи момиченца, всяко от които е прегърнало куклата си, сякаш пластмасовата мръсница ще му помогне! — В гласа на Антъни Ройс се долавяха истерични нотки, изглеждаше изплашен като заложничките си. — Всички на този свят сме беззащитни! Никой не може да ни предпази от злото!
— Успокой се, Антъни — промърмори Лукас, надраска на едно листче: „Провери защо куклите Барби го изнервят“, и го подаде на полицая, който седеше до него. — Май нервите ти са поизопнати?
— Поизопнати ли? Що за тъпа шега? Бесен съм!
— Изглежда, си прекалил с цигарите.
— Остава ми само един пакет. После… знаеш какво ще се случи.
— Да.
— Знаеш ли, навремето отказах цигарите… Може би затова сега ми действат толкова възбуждащо. Отказах се от пушенето заради жена си и дъщеря си… заради така нареченото си семейство!
— Готов си бил на компромис заради тях, така ли?
— Готов бях живота си да дам заради тях! Но какво получих в замяна? Онази мръсница ми сложи рога! Сигурен съм, че в живота й има друг мъж, затова ме и заряза! Знаеш ли какво ми се иска да направя с гранатата?
— Представям си.
— Съмнявам се!
Лукас жадно вдъхна дима и осъзна, че само за около час е изпушил двайсет и две цигари.
— Представям си, и още как, Антъни! Свързано е с интимните части на жена ти…
Небрежно подхвърлената забележка сепна не само психопата, но и тримата полицейски служители в караваната. Настъпи гробна тишина, сякаш безумецът си беше глътнал езика, а на полицаите им беше секнал дъхът.
Известно им бе умението на Лукас да разговаря с психопати така, сякаш е един от тях, сякаш познава и изпитва убийствената им ярост. Тактиката му беше неповторима и неподражаема — нито един здравомислещ човек не би допуснал подобен варварски акт, не би подклаждал гнева на безумеца.
Нито един здравомислещ човек, освен Лукас Хънтър — вълк единак, бунтовник, прелъстител на най-красивите жени… и най-големият злодей.
Разказваха се легенди за способността му да покорява женските сърца и да сломява съпротивата на престъпниците. Колегите му не одобряваха нестандартния му подход, но ако животът на техен близък бе изложен на риск щяха да предпочетат Лукас пред цяла армия предпазливи психолози.
Всички в караваната затаиха дъх, докато очакваха отговора на Антъни Ройс, предполагайки, че ще станат свидетели на диалог между луди.