Пет дни преди дебюта си в Кей Си Ар Гейлън бе изпратена в луксозния фризьорски салон на Хосе Фелипе на Пето Авеню. С разкрасяването й се зае лично прочутият специалист. Скъси косата й до раменете, сетне й направи елегантна прическа с помощта на пяна и сешоар, като „обузда“ непокорните й къдрици. Накрая доволно отбеляза, че благодарение на новата прическа мършавото й лице изглежда по-закръглено. Сетне с нея се зае специалистът по грим, който умело подчерта наистина забележителните й очи.
Хосе Фелипе и Вивека, която редовно посещаваше салона, останаха доволни от резултата. Стилистът увери Гейлън, че сама може да поддържа прическата си и да се гримира. Подчинените му й показаха как да го прави, връчиха й писмени инструкции и за всеки случай й продиктуваха телефоните си.
Хосе Фелипе я предупреди, че винаги трябва да изглежда като току-що напуснала салона му, и добави:
— Никога не излизай от апартамента си небрежно облечена и без прическа, дори когато слизаш за пощата.
Изражението му подсказваше, че клиенти, които не са се подчинили на инструкциите му, горчиво са съжалявали, след като са били хванати неподготвени от дебнещите фотографи от жълтата преса.
— Подобни провали са непростими за прочутите личности — поучително продължи той, сетне подкупващо се усмихна на Вивека и добави: — А като водеща в най-добрата телевизионна компания в Манхатън госпожица Чандлър моментално ще се прочуе.
Гейлън с горчивина си помисли, че наистина се бе прочула благодарение на… унищожителната критика на Розалин Сейнт Джон. Макар че не й беше по сърце да следва съветите на стилиста, тя се подчини, най-вече от уважение към Вивека, Адам и Джон.
Тази вечер за пръв път бе нарушила „правилата“, но не го бе сторила нарочно. Тъкмо се бе изкъпала и се канеше да се заеме с оформянето на прическата си, когато чу новините. Не изслуша докрай съобщението, облече набързо тениска и джинси, обу маратонки. Знаеше, че не бива да излиза в този вид, че облеклото й няма нищо общо с изисканите тоалети, задължителни за водещите в Кей Си Ар. Ала в момента изобщо не я беше грижа как изглежда. Трябваше час по-скоро да съобщи на човека, провеждащ преговорите с терориста, че Ребека Пакстън Райт е сред заложничките.
Навлече любимото си тюркоазно синьо палто, грабна любимите си ръкавици с един пръст и хукна към болницата.
А сега Пол намекваше, че красивата и неизменно елегантна Вивека едва ли ще остане очарована, като разбере как Гейлън си е позволила да застане пред камерата в този вид — от влагата непокорната й коса се бе навила на стегнати масури, а от студа бледото й лице изглеждаше още по-изпито.
— Разбира се, много е важно да си фотогенична — продължаваше да говори той и Гейлън си спомни комплимента, който веднъж неохотно й бе направил. Бе й казал, че има правилни черти и на снимка ще изглежда по-добре, отколкото в действителност. — Но не можеш да си позволиш зрителите да те видят като плашило.
— Благодаря за загрижеността, Пол. Мисля, че зрителите не се интересуват от мен, а от осемте момиченца и от техния спасител.
Гейлън не смяташе, че Вивека ще се разсърди. Вярно бе, че Вивека Блеър е олицетворение на изисканост и стил, вярно е, че държи водещият да е с безупречен външен вид, когато застане пред камерата в студиото.
Ала Вивека Блеър бе и първокласна журналистка, влюбена в професията си. Навярно щеше да се съгласи, че когато една репортерка е прекарала цялата нощ на студа, за да информира зрителите за развоя на събитие, което се следеше с неотслабващ интерес, няма начин въпросната репортерка да изглежда „като извадена от кутия“.
Да, Вивека нямаше да й направи забележка… Стига да вземеше интервю от Лукас Хънтър.
Следващото изявление на оператора й подейства като студен душ:
— Всъщност тревогата ми е неоправдана. Вероятността да интервюираш лейтенант Хънтър е равна на нула.
— Моля?
— Не се самозалъгвай, миличка. Бил е готов и звездите от небето да ти свали — само и само да се отърве от тебе.
— Но…
— Какво си въобразяваш? Че ще успееш? Не се заблуждавай от факта, че шефовете са наредили да се анонсира твоят ексклузивен репортаж! Спомняш ли си какво ти каза Адам — Лукас Хънтър не обича представителите на „четвъртата власт“. Казано направо — лейтенант Хънтър никога не дава интервюта!
Гейлън не вярваше на ушите си. Наистина ли Кей Си Ар цяла нощ е анонсирал предстоящия репортаж? А защо не? Никой друг канал не можеше да се похвали с подобен успех!