„О, лейтенант, ще се отвратиш, ако научиш истината за мен!“ — помисли и промърмори смутено:
— Не, благодаря, предпочитам да не го свалям.
— Все пак се настани по-удобно и започвай да ме разпитваш.
Тя се подчини. Седна срещу него, без да е съблякла палтото си, и отпусна ръцете си, скрити в ръкавици с един пръст, на скута си. Събра смелост, погледна го в очите и вместо да зададе въпрос, отбеляза:
— Разбрах, че никога не даваш интервюта.
— Вярно е. Имам свое собствено мнение коя новина е важна и заслужава внимание. Смятам, че трябва да се постави ясна граница между правото на обществеността да бъде информирана и необходимостта от разгласяване на дадено събитие.
— Как разграничаваш двете понятия?
— Като преценявам ползата и вредата от разгласата на дадена новина. В момента се питам какъв е смисълът хората да научат, че всеки може да влезе в сградата на някоя болница, като се представи за лекар.
— Според мен ще бъде поучително обществеността да разбере как един въоръжен с ръчна граната психопат се е добрал до детското отделение, без дори да е бил облечен в бяла престилка!
— А според мен информацията е важна само за управата на болницата. След днешния инцидент мерките за сигурност ще бъдат подсилени.
— Знаеш ли какво го е подтикнало да извърши тази безумна постъпка?
— Отчаянието — отвърна Лукас и усмивката му помръкна.
— Навярно не е на себе си…
— Със сигурност не е душевноболен, но е гневен и много объркан. Знаех, че е въпрос на време да се предаде, важното бе да му попречим да стори нещо фатално. Куклите Барби много ми помогнаха.
Гейлън втренчи поглед в свитите си в юмруци ръце. Упрекна се, че за момент е свалила гарда, че се е почувствала в безопасност.
— Какви кукли? — попита, без да вдига глава.
Макар да не виждаше лицето й, а само огнените й къдрици, обсипани с блестящи като диаманти капчици вода, Лукас заговори тихо:
— Мисля, че Антъни се предаде най-вече за да не вижда повече куклите Барби. Историята е много любопитна. Според мен е по-интересна от освобождаването на заложничките. Искаш ли да ти я разкажа?
Дали й се подиграва? Не. Гейлън Чандлър усещаше кога й се присмиват. Лейтенант Хънтър не я взимаше на подбив, гласът му бе като нежна милувка.
Тя се осмели да вдигне поглед от алените елхички, очертани върху стиснатите й юмруци, и едва чуто прошепна:
— Да… разкажи ми я.
— Научих историята от имейла на Кейси, главната сестра в детското отделение. На Бъдни вечер в болницата дошла непозната млада жена. Носела кукла Барби, облечена в раиран халат и синя нощничка като всички малки пациентки. Непознатата обяснила, че отскоро живее в Ню Йорк и си е намерила работа в Манхатън. Шиенето й било хоби, най-много обичала да изработва дрехи за кукли. Попитала сестрата дали може да подарява по една кукла на всяко момиченце, което постъпва на лечение. Споменала, че е правила същото за малките пациентки в градовете, в които е живяла досега. Всяка кукла имала още по няколко тоалета, които да заменят болничните й дрехи след „изписването“ й. Сестра Кейси била въодушевена от предложението. Уговорили се първата „доставка“ да е точно на Нова година. Посетителката не пожелала да си вземе мострата, а сестрата я подарила на пациентката, която най-много се нуждаела от утеха — на едно изплашено и наранено петгодишно момиченце. То се казвало Сара, а нараняванията му били нанесени от баща му.
— Горкичкото — прошепна Гейлън.
— Сара ще се оправи — побърза да я успокои Лукас. — Майка й я обича лудо. Готова е на всичко, само и само да осигури спокоен живот на дъщеричката си.
— Радвам се — отново прошепна Гейлън.
Той долови облекчението й, но и нещо друго. Стори му се, че тонът й изразява и копнеж по нещо безвъзвратно изгубено.
— Освен това Сара ще си тръгне от болницата със своята любима кукла — продължи той. Искаше му се да добави: „С твоя подарък, който означава толкова много за нея“, но вместо това каза: — И знаеш ли кое е най-интересното? По ирония на съдбата снощи ти си се сблъскала точно с бащата на Сара.
— Не може да бъде!
— Почакай, още не си чула най-интересното. Антъни Ройс няколко пъти бил идвал в Шести блок на посещение при дъщеричката си. Знаеш ли как го посрещала Сара? Сгърчвала се от страх и вдигала куклата пред себе си, сякаш той бил вампир, а красивата Барби — кръст, който ще го прогони. Навярно Антъни е изпитвал такава ненавист към куклите, защото са символизирали края на щастливия му живот. По странно стечение на обстоятелствата малко преди той да нахлуе в детското отделение, тайнствената непозната била донесла поредната „партида“ кукли.