— Като в приказката за заека и костенурката, които си устроили надбягване — усмихна се той.
Костенурка ли? Не, Лукас Хънтър беше като хищник, който чака жертвата му да допусне фатална грешка. Тя забеляза, че в последния пакет са останали само две цигари. Този човек, който иначе не пушеше изобщо, само за няколко часа бе задръстил белите си дробове с тютюнев дим.
— Знаеш ли колко цигари е имал Ройс, когато се е предал? — попита тя.
— Две — усмихна се иронично той.
— Значи си го убедил да се предаде… предсрочно.
Усмивката му се стопи. Погледна Гейлън в очите:
— Моят принос е нищожен. Най-съкрушително въздействие върху него са оказали куклите.
— Според мен експериментът с цигарите е много интересен. Жалко, че не мога да го спомена в репортажа си.
— Защо?
— Защото рискът е прекалено голям.
— Не разбирам…
— Ще ти обясня. Чувала съм, че престъпниците са подражатели, вярно ли е?
— Да.
— Да речем, че терорист, който е намислил да вземе заложници, за да постигне някаква своя цел, научи историята с цигарите и реши да приложи подобна тактика, но за да е по-оригинален, отмерва времето, като смърка кокаин. Как ще постъпи преговарящият при подобен случай?
Лукас остана безмълвен, но Гейлън знаеше отговора. Убедила се бе, че човекът пред нея бе готов да рискува живота си, за да залови престъпник.
— Знаеш ли каква е цената, която плащаш? — промълви. — Осъзнаваш ли, че се съсипваш, като се раздаваш така?
Неподправената нежност в гласа й накара сърцето на Лукас Хънтър да забие лудо. За няколко секунди той се пренесе в свят на неосъществими мечти.
Ще излязат от караваната. Още сега. Преди да е станало прекалено късно. Никой няма да знае къде се намират. Ще напуснат завинаги Ню Йорк. Ще бъдат заедно. Ще разговарят за кукли с изящни дрехи, за коледни елхи, украсени с виолетови звезди.
Дори през мразовития зимен ден ще открият пролетта, която носи надежди и обещания за безоблачно щастие.
Преди да е станало прекалено късно.
Внезапно осъзна, че е било прекалено късно още преди мига, когато бе погледнал часовника си и бе изпитал ужасяващо предчувствие.
Нямаше право да обременява никого със страшната си тайна, най-малко тази жена, която приличаше на безпризорно дете със смешните си ръкавички.
— Боя се, че ме надценяваш, Гейлън. Не съм склонен към саможертва — промълви, а мислено добави: „Не притежавам нищо, което си струва да се вземе.“
В гласа му прозвучаха стоманени нотки, очите му бяха като ледени висулки. Гейлън потръпна — стори й се, че в караваната става по-студено. В този миг вратата се отбори и тя подскочи стреснато.
Ала Лукас не се изненада. Очевидно очакваше да му съобщят някаква новина… и се страхуваше от онова, което ще чуе.
Гейлън реши, че се е съгласил да разговаря с нея, за да запълни свободното си време.
Полицаят на вратата беше непознат. Навярно бе сменил някого от колегите си, които не бяха мигнали цяла нощ.
— Извинете, сър, но току-що получихме съобщение за… — Младежът млъкна, като забеляза, че лейтенантът не е сам. Жената му се стори позната, затова я загледа и установи, че това е самата Гейлън Чандлър. Беше небрежно облечена и изглеждаше разстроена. Може би молеше лейтенант Хънтър да й даде интервю, може би искаше да докаже, че не е заслужила унищожителната критика на Розалин Сейнт Джон.
Ако провалилата се водеща се надяваше да получи информация, която да спаси кариерата й, тъкмо тази новина й бе необходима. Ето защо полицаят реши да мълчи, докато остане насаме с лейтенант Хънтър.
— Получило се е съобщение за ново убийство — промърмори Лукас. — Казанова пак е отнел живот.
— Да.
— Знаеш ли името й?
— Да, сър. — Полицаят многозначително погледна Гейлън, сякаш подозираше, че като научи новината, тя ще се втурне навън, за да разгласи трагедията.
— Как се казва жертвата? — процеди Лукас, втренчил поглед в полицая, който прелистваше бележника си.
„Какво ли си мисли? — запита се Гейлън. — Дали умелият парламентьор се опитва да сключи споразумение със съдбата… или с Всевишния? Дали се моли жертвата да не е жената, по която е копнял по време на едномесечния си престой в Австралия, красивата жена, с която щеше да прекара нощта, ако не бе инцидентът в болницата?“